Обща аудиенция: Нашата уязвимост е мост към небето
Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана
Лъв XIV посвети катехизисната си беседа на последните думи на Исус на кръста: ?Жаден съм“ (Йоан 19:28) и ?Свърши се“ (Йоан 19:30). Той отбеляза, че ?жаждата на Разпнатия не е само физическа нужда на измъчено тяло“, но и преди всичко ?израз на дълбоко желание за любов, за взаимоотношения, за единство“.
?Това е безмълвният вик на Бог, който, желаейки да сподели цялото състояние на нашето човешко съществуване, си позволи да изпита тази жажда. Той е Бог, който не се срамува да поиска глътка, защото с този жест ни показва, че истинската любов трябва не само да дава, но и да знае как да иска“, отбеляза Папата.
Светият отец подчерта, че с думата ?Жаден съм“ Исус разкрива не само своята човечност, но и нашата, показвайки, че никой не е самодостатъчен и не може да се спаси сам. ?Спасението не се крие в автономията, а в смиреното признаване на собствената нужда и в способността свободно да я изразим“, каза папата, добавяйки, че животът е ?изпълнен“ не когато станем силни, а когато знаем как да получим.
?Исус не спасява чрез грандиозен акт, а като иска това, което не може да даде сам. И тук се отваря вратата на истинската надежда: ако дори Божият Син е решил да не бъде самодостатъчен, тогава нашият копнеж – за любов, за смисъл, за справедливост – не е знак за поражение, а за истина“, добави Лъв XIV.
Папата отбеляза, че това е истина, която е трудно да се приеме в наше време, ?което възвисява самодостатъчността, ефективността и продуктивността“. ?Евангелието обаче показва, че мярката на нашата човечност не се определя от това, което можем да придобием, а от способността ни да си позволим да бъдем обичани и, когато е необходимо, да приемем помощ“, подчерта той.
Според папата, последните думи на Исус на кръста показват, че молбата не намалява нашето достойнство, а по-скоро ни освобождава, особено когато сме парализирани от греха. ?От самото начало грехът е породил срам. Но истинската прошка идва, когато можем да погледнем това, което искаме, в лицето и вече не се страхуваме от отхвърляне“, каза Лъв XIV.
Папата подчерта, че Исус на кръста е изразил и жаждата на раненото човечество, което все още търси водата на живота. ?И тази жажда не ни отдалечава от Бог, а ни обединява с Него. Ако имаме смелостта да я признаем, можем да открием, че дори нашата уязвимост е мост към небето. Именно в молбата – а не в притежаването – се отваря пътят към свободата, защото преставаме да твърдим, че сме самодостатъчни“, отбеляза той.
?В братството, в простия живот, в способността да искаме без срам и да даваме без пресмятане, има радост, която светът не познава. Това е радост, която ни връща към изначалната истина за нашето съществуване: ние сме създадени да даваме и да получаваме любов“, добави папата.
Лъв XIV призова да разпознаем собствената си жажда в жаждата на Христос. ?И нека се научим, че няма нищо по-човешко, нищо по-божествено от това да можем да кажем: ?Нуждая се“. Нека не се страхуваме да искаме, особено когато изглежда, че не го заслужаваме. Нека не се срамуваме да протегнем ръка. Защото именно там, в този смирен жест, се крие спасението“, подчерта Светият отец.
