Обща аудиенция: Исус обича своите приятели въпреки слабостите им
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Светият Отец се спря на драматичния и съкровен епизод с Тайната вечеря, когато Христос казва: ?Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде“ (Мк. 14,18). Тези думи, подчерта папата, са казани не за осъждане, а защото истинската любов е неразделна от истината.
Там, където доскоро е царяла радостта от внимателно приготвената пасхална трапеза, внезапно се е възцарила тишина, изпълнена с болка и съмнение – тишина, позната на всеки, преживял предателство от любим човек.
Епископът на Рим отбеляза, че Христос не повишава глас, не обвинява и дори не назовава конкретна личност. Той говори по такъв начин, че всеки да може запита себе си. Апостолите, един след друг, Му задават въпроса: ?Да не съм аз?“ (Мк. 14,19).
Този въпрос не е проява на невинност, а признание за собствената уязвимост, остро осъзнаване, че дори искрено да обичаме другия, ние можем да го нараним.
Именно от тази честност произтича пътят към спасението, подчерта Епископът на Рим. Христос разкрива истината, за да спаси, а не да унизи. Спасението започва с обективното признание: ние сме въвлечени в Неговата история и сме силно обичани от Господ, дори и ако сме способни на зло.
Злото обаче никога няма последната дума. Както обясни папата, Евангелието ни учи да не си затваряме очите за злото, а ни насърчава винаги да започваме отначало.
Реакцията на учениците не е гняв, а искрена тъга, която се превръща в благоприятно пространство за духовно обръщане. Христос изрича сурови думи: ?Но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил“. (Мк. 14, 21). Но Неговото изречение съвсем не е проклятие, а вик на състрадание; в него звучи досадното ?уви“, искрено съжаление.
Бог не отмъщава, подчерта Папата. Господ скърби, когато вижда как човекът, отхвърляйки Неговата любов, доброволно се лишава от смисъла на живота и радостта от спасението. Но дори и в най-дълбоката тъмнина, светлината не угасва: признаването на собствената слабост и приемането на Христовата болка отварят пътя към милосърдието. Нещо повече, Христос не се възмущава от нашата слабост:
Той остава на една и съща маса с този, който е готов да Го предаде и продължава да преломява хляба. В това е силата на мълчаливата вярност на Бог: Той не напуска трапезата на любовта.
?Скъпи братя и сестри, днес и ние можем искрено да се запитаме: ?Да не съм аз?“ – но не за да се самобичуваме, а за да отворим място в сърцата си за истината. Оттук започва и пътят към спасението: с осъзнаването на това, че сме способни да разрушим доверието в Бога, но сме способни и да го възстановим, да го съхраним и да го увеличим“, подчерта Светият Отец.
?В това е нашата надежда: да знаем, че дори и да претърпим провал, Бог никога няма да ни разочарова. Дори и да сме способни на предателство, Неговата любов към нас никога няма да отшуми“. Ако позволим на тази любов – смирена, ранена, но винаги вярна – да ни достигне, ние наистина можем да се възродим. И тогава ще живеем не като предатели, а като деца, постоянно стопляни от любовта“.
