Международна конференция в БАН съвместно с Католическия университет на Америка
Събитието бе открито от проф. Богдана Тодорова, зам-директор на Института по философия на БАН, която приветства участниците, особено гостите от САЩ, Румъния, Италия, Австрия, Южна Африка и Индия. Тя заяви, че „за България е чест да бъде домакин на такъв форум на високо равнище и припомни подобни конференции през годините“. Приветствие поднесе и монс. Петко Вълов, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България, който също изрази радостта си от събитието, и най-вече от специалните гости – католици, а именно д-р Хю Йепинг от Съвета за изследване на ценностите и философията от Вашингон, проф. Уилям Барбиери от Католическия университет на Америка във Вашингтон и проф. д-р Жоао Вила-Ча от Папския Грегориански университет в Рим. Епископът запозна участниците със 100-годишнината от пристигането на монсеньор Анджело Ронкали, по-късно свети Папа Йоан XXIII в София, чиято кончина се отбелязва именно на 3 юни. „Папа Ронкали в България се среща за първи път с Православната църква и я опознава посредством разговорите си с българските митрополити“ – заяви монс. Вълов и допълни, че „прекарвайки десет години в нашата страна папският легат научава много и за исляма както и за еврейската общност“. „По-късно, когато работи като нунций в Истанбул, и отговаря за Турция и Гърция, тези му познания се задълбочават“. Председателят на българските епископи каза още, че „учените считат българския период на бъдещия папа като основоположен на последвалия курс на отваряне на Католическата църква към другите вероизповедания, прекратявайки чувството за ексклузивност и единствен носител на спасение“. Той разказа и за работата на Националния съвет на религиозните общности в България, където членуват всички представени традиционни вероизповедания без БПЦ. „България е пример за междурелигиозен и междукултурен диалог на много високо ниво“ – заключи монс. Вълов. Приветствие поднесе и държавният експерт Жасмина Христова от Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Тя разказа, че у нас има регистрирани цели 254 вероизповедания. Последното приветствие беше от католическите гости от САЩ – д-р Хю Йепинг изяви тяхното задоволство от участието в конференцията и представи три научни труда с български принос на английски език, отпетачатани от тяхната организация. Тя подари тези книги на библиотеката на Института по философия и социлиогия към БАН.
Научната част започна с изказването на проф. Барбиери от САЩ на тема „Морален универсализъм и междукултурен диалог“, който подчерта важността на човешкото достойнство и човешките права в моралния ред на обществата и на Католическата църква. Според него „светът се нуждае от формулиране на нова концепция за справедливост, използвайки сравнителен метод и имайки предвид диахроничните различия и промените, настъпващи в традициите“. Ученият спомена притесненията, „че съвременният свят е в хаос и морален мрак,“, цитирайки „войната в Украйна, климатичните промени и моралния упадък, както и възхода на радикализацията“. Той обърна внимание на три кампании на Католическата църква, характерни за понтификата на папа Йоан-Павел II и за папа Франциск: отмяната на смъртното наказане, борбата с насилието и екологичното осъзнаване. Американският преподавател подчерта ролята на Вселенския патриарх Вартоломей за опазването на околната среда и припомни историческата енциклика Laudato sii на папа Франциск, както и усилията в тази област на Ал-Мизан и на Далай Лама. От българска страна думата взе проф. д-р Пламен Макариев, който разгледа „Религиозно мотивираните послания до обществото – предизвикателство на общия език“. Според него „публичната сфера е медиатор в постсекуларизираната рамка и докато религиозните общности могат да бъдат потенциално конфликтни, то публичната легитимация на религиозните позиции е механизъм на защита“. Проф. Макариев спомена теми като аборта, смъртното наказание, еднополовите бракове и отношението към ЛГБТ общностите. По думите му „всеки гражданин трябва да мисли по два начина, включвайки своята културна и гражданска принадлежност, защото дори да не е религиозен един човек, той има културна или етническа принадлежност“.
Конференцията продължи с участието на д-р Емануел Салагеан от Университета в Букурещ за „Общи идеи, различни култури“, и д-р Андрю Бласко, българо-шведски учен, който говори за „Конструктивизма в службата на подчинение“. Следобедът се проведе изказването на последния католически гост от Грегорианския университет -проф. д-р Жоао Вила-Ча, посветено на „Моделиращото знание и неговото предаване: Случаят с Платоническата академия на Флоренция по време на Ренесанса“. Сред другите участници бяха – проф. Ива Манова и доц. Людмил Петров от БАН, проф-емеритус Михаела Поп от Румъния, която говори за румънските евреи и др.
За Ватикан нюз от София – Ива Михайлова
