Държавата Палестина и отговорността на международната общност
Андреа Торниели
Президентът Еманюел Макрон информира, че Франция ще признае Държавата Палестина и че официалното съобщение ще бъде направено по време на Общото събрание на ООН през предстоящия месец септември. Междувременно се работи по организирането на „Международната конференция на високо ниво за мирно разрешаване на палестинския въпрос и прилагане на решението за две държави“, която трябваше да се проведе в централата на ООН в Ню Йорк през месец юни под егидата на правителствата на Франция и Саудитска Арабия, но беше отложена поради израелското нападение срещу Иран.
Продължаващата трагедия в Газа, непрекъснатото избиване на десетки хиляди невинни граждани, които загубиха живота си под бомбите и които сега умират от глад и лишения, или са прострелвани, докато се опитват да стигнат до малкото храна, би трябвало да направят очевидна за всички спешността от спиране на военните атаки, които причиняват масова касапница и същевременно колко неотложно е станало решаването на палестинския въпрос. Решение, от десетилетия постоянно подкрепяно от Светия Престол и което никога не ще може да бъде постигнато без активния принос на международната общност, както и на пряко засегнатите страни.
В тази връзка е полезно да се припомни, че Светият Престол още преди 25 години подписа едно първо основно споразумение с Организацията за освобождение на Палестина (ООП). След това, преди десет години, подписа Глобалния договор с държавата Палестина, който влезе в сила през януари 2016 г. Става дума за решение и признание, които са в съответствие със загрижеността, изразявана от папите още от 1948 г. по повод положението в Светите места и съдбата на палестинците. Павел VI бе първият папа, който изрично потвърди, че те са били и продължават да бъдат народ, а не просто група военни бежанци. В коледното си послание през 1975 г. папа Монтини наистина помоли синовете на еврейския народ, вече видели утвърдена своята суверенна държава Израел, да „признаят правата и законните стремежи на друг народ, също страдал дълго време, палестинският народ“.
В началото на 90-те години на миналия век, Йоан Павел II установи отношения както с държавата Израел (1993 г.), така и с ООП (1994 г.), във време, когато страните изглеждаха близо до споразумение и признаване на двете държави. През февруари 2000 г., няколко месеца преди посещението на израелския премиер Ариел Шарон на Храмовия хълм, предизвикало втората интифада, Светият Престол вече бе подписал гореспоменатото основно споразумение с ООП. Пристигайки във Витлеем през март 2000 г., Йоан Павел II каза: „Светият Престол винаги е признавал, че палестинският народ има естественото право на родина и правото да живее в мир и спокойствие с другите народи от този регион. На международно ниво, моите предшественици и аз многократно сме заявявали, че тъжният конфликт в Светата земя не би могъл да бъде прекратен без твърди гаранции за правата на всички участващи народи, въз основа на международното право и на важните резолюции и декларации на Организацията на обединените нации“.
Девет години по-късно Бенедикт XVI, по време на посещението си в Светата земя, повтори: „Нека бъде всеобщо признато, че Държавата Израел има правото да съществува и да се радва на мир и сигурност в рамките на международно признатите граници. Нека по същия начин бъде признато, че палестинският народ има право на суверенна, независима родина, да живее достойно и да пътува свободно. Нека „решението за две държави“ да стане реалност, а не да остане мечта“. През 2012 г. Светият Престол подкрепи приемането на държавата Палестина за член-наблюдател в Организацията на обединените нации.
По време на пътуването си до Светата земя през май 2014 г., папа Франциск повтори на палестинския президент Махмуд Абас: „Дошло е времето всички да имат смелостта на щедростта и креативността в служба на общото благо, смелостта на мира, която се базира на всеобщото признаване на правото на две държави да съществуват и да се радват на мир и сигурност в рамките на международно признатите граници“. И за първи път нарече страната, която му бе оказала гостоприемство, „Държавата Палестина“.
Така се стигна до Глобалния договор между Светия Престол и Държавата Палестина, подписано през юни 2015 г., в който се настоява върху решението за две държави, вече предвидено в Резолюция 181 на ООН от ноември 1947 г. Преамбюлът на Договора, чрез позоваване на международното право, очертава няколко ключови момента, включително: самоопределението на палестинския народ, целта на решението за две държави, не само символичното значение на Йерусалим и неговия свещен характер за евреи, християни и мюсюлмани, неговата универсална религиозна и културна стойност като богатство за цялото човечество. Следователно преамбюлът отново потвърждава правото на палестинския народ „на свобода, сигурност и достойнство в собствена независима държава“, „независима, суверенна, демократична и жизнеспособна държава Палестина, въз основа на границите отпреди 1967 г., на територията на Западния бряг, включително Източен Йерусалим и на Ивицата Газа, и която да живее рамо до рамо в мир и сигурност с всички свои съседи“.
Позовавайки се на основното споразумение с ООП от 2000 г., Глобалният договор поднови искането за „справедливо решение на въпроса за Йерусалим, базирано на международните резолюции“, заявявайки, че „едностранните решения и действия, които променят специфичния характер и статут на Йерусалим, са морално и правно неприемливи“ и че „всяка незаконна едностранна мярка, от какъвто и да е вид, е нищожна“ и „представлява пречка за постигането на мира“.
Този кратък екскурсус показва праволинейността и реализма на позицията, изразена в призивите на последните папи, в декларациите на Светия Престол до Организацията на обединените нации и в подписаните до момента споразумения. Веднага след нечовешката терористична атака, извършена от Хамас на 7 октомври 2023 г., папа Франциск осъди избиванията и многократно публично поиска освобождаването на всички заложници. Същевременно, признавайки правото на Израел да се защитава, Светият Престол многократно настоява – напразно – целият палестински народ в Ивицата Газа да не бъде обект на недискриминирани нападения и също така призова за спиране на нападенията от страна на израелски заселници срещу палестинското население, живеещо на териториите на Държавата Палестина, обикновено наричана Западния бряг. За съжаление, това не стана: в Газа, а и не само в Газа, сме свидетели на нападения, които не могат да бъдат оправдани и представляват избивания, които тежат на съвестта на всички.
Както Лъв XIV ясно и недвусмислено заяви на молитвата Ангел Господен в неделя, 20 юли, спешно и необходимо е да се „спазва хуманитарното право“ и „да се зачита задължението за защита на цивилните граждани, както и забраната за колективно наказание, недискриминираното използване на сила и насилственото разселване на населението“. Международната общност не може да продължава да стои безучастно и да наблюдава продължаващото кръвопролитие. Пожеланието е Международната конференция на високо ниво за мирно разрешаване на палестинския въпрос и прилагането на решението за две държави, признавайки неотложността от съвместен отговор за тежкото положение на палестинците, да се стреми решително към решение, което най-накрая да гарантира на този народ Държава със сигурни, зачитани и признати граници.
Превод: Маня Кавалджиева
