Да се върнем към Никея, като братя
Андреа Торниели
Връщането към Никея 1700 години по-късно, през юбилейната 2025 година, означава преди всичко да се съберем отново като братя с всички християни по света: изповядването на вярата, произтичащо от Първия вселенски събор, наистина е споделяно не само от Източните, от Православните и от Католическата църква, но е общо и за църковните общности, родени от Реформацията.
Означава да се окажем отново сред братя, около това, което наистина е съществено, защото това, което ни обединява, е по-силно от онова, което ни разделя: „Всички заедно, ние вярваме в триединния Бог, в Христос, истински човек и истински Бог, в спасението в Исус Христос, според Писанията, четени в Църквата и с намесата на Светия Дух. Заедно, ние вярваме в Църквата, кръщението, възкресението на мъртвите и вечния живот“. Това е ключов елемент от документа „Исус Христос, Син Божий, Спасител“, публикуван от Международната богословска комисия, за честване на Никейския събор.
Сред целите на Първия вселенски събор е била и тази да се определи обща дата за честването на Възкресение Христово, спорен въпрос в Църквата още от първите векове: някои са го празнували заедно с еврейската Пасха на 14-о число от месеца Нисан, други са го празнували в неделята след еврейската Пасха. Никея изиграва важна роля в търсенето на обща дата, като определя неделята след първото пролетно пълнолуние за дата, на която да се празнува Великден.
Ситуацията се променя през 16 век, с календарната реформа на Григорий XIII: Западните църкви днес изчисляват датата според този календар, докато Източните църкви продължават да се базират на Юлианския календар, използван в Църквата преди Григорианската реформа. Но е показателно и пророческо, че точно през годишнината от Събора, тази година всички християнски църкви ще празнуват Великден в един и същи ден, неделя, 20 април. Знак и надежда, че ще се стигне възможно най-скоро до една само дата, приета от всички.
Освен икуменическият, е налице и друг аспект, който прави твърде актуално това връщане към Никея. Още през последното десетилетие на миналия век, тогавашният кардинал Йозеф Рацингер посочи като истинско предизвикателство за християнството „новото арианство“, тоест нарастващата трудност да се признае божествеността на Исус така, както се изповядва в христологичната вяра на Църквата: той е считан велик човек, революционер, изключителен учител, но не и Бог.
Има обаче и друг риск, който също е подчертан в новия документ и той е точно обратният, което затруднява признаването на пълното човешко естество на Христос. Исус, който може да изпитва умора, чувства на тъга и изоставяне, както и гняв. Синът наистина избра да живее докрай нашата човечност. У Него, в човечността, изразена във всеки момент, в неговото оставяне да бъде „наранен“ от реалността, в това, че се трогва от страданието на тези, които среща, в това, че казва „да“ на молбите на бедните, които молят за помощ, потенциално ние виждаме отразено какво означава да бъдеш човек и в същото време виждаме отразена силата на един бог, който избра да се снижи и съблече, за да бъде с нас и да ни спаси.
man /VatNews
