Онзи празен площад и пастирът в унисон със света
От Андреа Торниели
Изминаха пет години, откакто папа Франциск се изкачи сам по стълбите на площада пред базиликата „Свети Петър“. В онез вечер валеше дъжд.
Площадът беше драматично празен, въпреки че милиони хора по света бяха синтонизирани с него, застанали пред телевизионните екрани, затворени в една дълга карантина, уплашени от невидимия вирус, който вземаше много жертви, отвеждайки ги в интензивните отделения на болниците, без роднините да могат да ги видят, поздравят или дори да организират погребения за тях.
С този жест, с тази молитва и с ежедневната литургия от параклиса в дом „Санта Марта“, Наследникът на Петър застана близо до всички. Той прегърна всички тях в пустотата на площада, в благословията със Светото причастие, в простия жест на целуването на краката на разпятието, което сякаш плачеше, защото беше изложено на капризите на една лоша ранна пролетна вечер. „Бях в контакт с хора. В нито един момент не бях сам...", ще каже малко по-късно папата. Сам, но не сам. Молитва за един изгубен свят. Силен, незабравим образ, който беляза неговия понтификат.
В онзи момент папа Франциск се обърна към Бог с думите: „Ти ни призоваваш да вземем това време на изпитание като време на избор. Това не е времето на твоята присъда, а на нашата преценка: време да изберем какво има значение и какво отминава, време да отделим това, което е необходимо от това, което не е. Това е времето да пренастроим хода на живота към Теб, Господи, и към другите“. През следващите месеци той ще повтаря, че „кризата никога не ни оставя същите, никога. Излизаме по-добри или излизаме по-лоши“.
Пет години по-късно, оглеждайки се наоколо, е невъзможно да твърдим, че сме излезли по-добри, със свят, разтърсен от насилието на господарите на войната, които се фокусират върху превъоръжаването, вместо да се борят с глада.
Вече не сме под карантина и сега ситуацията се обърна: площадът е пълен с хора, празнуващи юбилея, докато епископът на Рим, който се моли за нас и за мир от стаята си в дом „Санта Марта“, отсъства, възстановявайки се от сериозна пневмония.
И все пак тази връзка не е прекъсната и думите му от онзи ден са по-актуални от всякога: дори днес, особено днес, е „времето да изберем кое има значение и кое е преходно“.
