Кардинал Реина: да бъдем строители на братство
отец Тимотей Т. Коцур – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Нека не се колебаем да прекрачим Вратата, която води към сърцето на Бог, жив образ на Неговите ръце, широко отворени, за да ни приемат. Нека влезем с увереност, вкусим и видим колко благ е Господ (Псалм 34,9); и веднъж изпитали радостта от тази синовна принадлежност, нека станем неуморни сеячи на надежда и строители на братство“. Това каза кардинал Балдасаре Реина, папски викарий за епархията на Рим, в проповедта си по време на светата литургия в базилика „Сан Джовани ин Латерано“, която той ръководи през днешната неделя, по случай отварянето на Светата врата на тази папска базилика, която е катедралата на Римския епископ
Преди началото на евхаристийното богослужение, кардиналът-викарий произнесе молитва пред затворената Света врата, като призова всички, които ще преминат през нея, да почувстват Божествената благодат. След това вратата бе отворена при мълчание, чуха се тържествени звуци и под музиката на химна на Светата година, някои от участниците в богослужението влязоха през Светата врата в църквата.
Отварянето на Светата врата на базиликата на Римската епархия отбеляза началото на юбилейната 2025 г. в епархиите и диоцезите по света.
Отец ни чака с отворени обятия
В своята проповед, кардинал Реина насочи вниманието на вярващите към притчата за блудния син. Според него, в тази притча ние откриваме дълбокия смисъл на това какво означава да бъдем Божии деца: това не е спечелено или заслужено състояние, а дар, основан на безусловната любов на Отца.
Отворената Света врата, както отбеляза кардиналът, е символ на протегнатите ръце на милостивия баща, с които той очаква блудния син и с които кани разсърдения по-голям син да влезе в дома му. „Искаме да станем поклонници на надеждата, на тази надежда, на любовта, която не се уморява, на преоткритото спасение, на възроденото семейство.
Днес, когато минаваме през тази Врата, която е обятията на Отец, мислите ни се насочват с особено състрадание към онези, които, като по-малкия син в притчата, се чувстват далечни и недостойни, и към онези, които, като по-големия син, носят в сърцата си бремето на дълбока горчивина и вече не се чувстват обичани деца. Нека помислим за болните, за затворниците, за белязаните от болка, от самота, от бедност или провал; за онези, които са се отчаяли поради обезсърчение или липса на смисъл в живота; за хората без надежда; за онези, които са престанали да търсят обятията на Отца, защото са се затворили в себе си или в сигурността на светските неща. В този свят, разкъсван от войни, раздори и неравенства, нека протегнем ръцете си към всички; нека се уверим, че отражението на Божията любов идва през нашите широко отворени обятия. Ние няма да се спасим сами, а като семейство и затова трябва да опазваме братството с всички сили!
От тези отворени обятия ние отново се учим да бъдем Църквата, да станем нейно тайнство, Божието семейство, което освобождава нашата свобода за добро“, каза викарият на папата, като отбеляза, че прекрачването на прага на Светата врата означава да приемем това призвание „да живеем като синове и дъщери в Сина, свидетели на Отца, който ни очаква“.
