Обща аудиенция: прошката прави свободен този, който я дава
Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана
Да обичаш докрай: това е ключът, за да се разбере сърцето на Христос. Любов, която не се спира пред отричането, пред разочарованието или дори пред неблагодарността.
Именно тази любов поражда прошката, както ни показва Исус „по време на Тайната вечеря“, когато „подава залъка“ на Юда, „който ще го предаде“. Неговият жест „не е просто жест на споделяне“, а и „последният опит на любовта да не се примирява“, обясни Лъв XIV на общата аудиенция. Именно на прошката папата посвети третата си беседа на тема „Пасхата на Исус“, като част от юбилейната поредица „Исус Христос, нашата надежда“.
Истинската прошка не чака покаянието
Папата на няколко пъти се спря на този жест към Юда Искариотски, „обикновен и смирен“, който показва как Христос „носи докрай любовта си“, защото Той „вижда ясно“ и прави първата крачка.
Той разбра, че свободата на другия, дори когато се е изгубил в злото, все още може да бъде достигната от светлината на любезен жест. Защото знае, че истинската прошка не чака покаянието, а първа се предлага, като безвъзмезден дар, още преди да бъде приета.
Исус не позволява на злото да има последната дума
Когато настъпва най-трудният час, Исус „не чака, а го избира“, поясни папата. Всъщност той „разпознава момента, в който любовта му“ ще бъде наранена от „предателството“ и вместо да се „отдръпне“, „да обвини“ или „да се защити“, той „продължава да обича: измива нозете, натопява залъка и го предлага“. Евангелистът Йоан разказва за Юда, че „Сатаната влезе в него“, след като получи залъка от Исус. Разказ, който изненадва, призна папата, „сякаш злото, дотогава скрито, се проявява, след като любовта е показала своето най-обезоръжено лице“.
Но жестът на Христос „ни казва, че Бог прави всичко – абсолютно всичко – за да стигне до нас, дори в часа, в който ние го отхвърляме“, подчерта Светият Отец като поясни, че прошката не означава „да забравиш“, нито е „слабост“, а „способност да оставим другия свободен, като същевременно го обичаме докрай“.
Любовта на Исус не отрича истината на болката, но не позволява на злото да има последната дума. Това е тайната, която Исус извършва за нас, в която и ние понякога сме извикани да участваме.
Да продължаваме да обичаме винаги
Днес много „взаимоотношения се разпадат, много истории се усложняват и много неизказани думи остават висящи“. Но евангелистите ни показват нов път, по който да поемем.
Евангелието ни показва, че винаги има начин да продължим да обичаме, дори когато всичко изглежда непоправимо накърнено. Да простиш не означава да отричаш злото, а да му попречиш да създава друго зло. Не става въпрос за това да кажеш, че нищо не се е случило, а да направиш всичко възможно, за да не може омразата да решава бъдещето.
Има и друг начин
И ако Юда осъществява плана си за предателството, „Христос остава верен докрай и така любовта му е по-силна от омразата“.
И ние преживяваме болезнени и изморителни нощи. Нощи на душата, нощи на разочарованието, нощи, когато някой ни е наранил или ни е предал. В тези моменти изкушението е да се затворим, да се защитим, да отвърнем на удара. Но Господ ни показва надеждата, че винаги има друг начин. Той ни учи, че можем да предложим залък дори на онези, които ни обръщат гръб. Че можем да отговорим с мълчаливо доверие. И че можем да продължим напред с достойнство, без да се отказваме от любовта.
Прошката освобождава този, който я дава
Оттук и насърчението на Папата да поискаме „благодатта да можем да прощаваме, дори когато се чувстваме неразбрани, дори когато се чувстваме изоставени“.
Както ни учи Исус, да обичаш означава да оставиш другия свободен – дори да предаде – без никога да преставаме да вярваме, че дори тази свобода, ранена и изгубена, може да бъде избавена от измамата на тъмнината и върната на светлината на доброто. Когато светлината на прошката успява да проникне през най-дълбоките пукнатини на сърцето, ние разбираме, че тя никога не е безполезна. Дори ако другият не я приема, дори и да изглежда напразна, прошката освобождава този, който я дава: тя разтопява омразата, възвръща мира и ни предава отново на самите нас.
С други думи, Христовата прошка и онзи негов „обикновен жест на предложения залък показват, че всяко предателство може да се превърне във възможност за спасение“, ако бъде избрано като пространство за по-голяма любов“, заключи папата. Исус „побеждава“ злото „с добро“, „като му пречи да гаси това, което в нас е най-истинско: способността да обичаме“.
