Папата призова вярващите да бъдат „работници“ на мисионерското поле
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Днешното Евангелие (Лк. 10, 1-12, 17-20) ни напомня за важността на мисията, към която всички сме призовани, всеки от нас според своето призвание и в конкретните ситуации, в които Господ ни е поставил“. С тези думи папа Лъв XIV се обърна към вярващите, събрани на площад „Свети Петър“ за неделната молитва.
„Исус изпраща седемдесет и двама ученици (ст. 1). Това символично число показва, че евангелската надежда е предназначена за всички народи, защото такава е широтата на Божието сърце и такова е богатството на Неговата жетва, тоест делото, което Той върши в света, за да могат всички Негови чеда да изпитат Неговата любов и да бъдат спасени“, каза Светият Отец.
В същото време Исус казва: „жетвата е голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си!“ (ст. 2), припомни Папата. От една страна, Бог, подобно на сеяч, щедро е сеял в сърцата на хората през цялата история желанието за безкрайност, за пълнота на живота и спасението, което ни прави свободни.
„И така, жетвата е изобилна, Царството Божие като семе пониква в земята и жените и мъжете днес, дори когато изглеждат обзети от толкова много други неща, очакват по-голяма истина, търсят по-пълен смисъл за живота си, желаят справедливост, носят в себе си копнеж за вечен живот“, каза папата.
„От друга страна обаче, малцина са работниците, които отиват да работят на нивата, засята от Господ и които още преди това са способни да разпознаят, с очите на Исус, доброто зърно, готово за жетва (Йн. 4, 35-38). Има нещо велико, което Господ иска да направи в нашия живот и в историята на човечеството, но малцина са тези, които го забелязват, които спират, за да съберат дара, които го възвестяват и го носят на другите“, отбеляза Лъв ХIV.
„Църквата и светът не се нуждаят от хора, които изпълняват религиозни задължения, като показват вярата си като външен етикет; вместо това те се нуждаят от работници, нетърпеливи да работят на мисионерското поле, от любящи ученици, които свидетелстват за Божието Царство, където и да се намират“, подчерта Светият Отец.
Той отбеляза, че „може би не липсват онези, които са „християни в отделни случаи“, които от време на време дават пространство на някое добро религиозно чувство или участват в някакво събитие; но малцина са тези, които са готови да работят всеки ден на Божията нива, култивирайки семето на Евангелието в сърцата си, за да го внесат след това в ежедневието, в семейството, на работното и учебното място, в различни социални среди и на нуждаещите се.
За да се направи това, не са необходими твърде много теоретични идеи за пастирските планове; преди всичко е необходимо да се молим на Господаря на жетвата. Тоест на първо място е връзката с Господ, култивирането на диалога с Него. Тогава Той ще ни направи свои работници и ще ни изпрати по нивите на света, като свидетели на Неговото Царство“, заключи папата, като каза да „помолим Дева Мария, която щедро ни предложи своето „ето ме“, участвайки в делото на спасението, да се застъпи за нас и да ни придружава по пътя на следването на Господ, за да можем и ние да станем радостни работници на Божието Царство“.
