Лъв XIV: приятелството с Исус е основата на мисията и призванието
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Светият Отец подчерта, че тази подготовка трябва да преобрази личността и духовността по примера на Христос. „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса“ (Фил. 2, 5), цитира папата апостол Павел и предложи три насоки за това. Първата е приятелството с Исус, основата на всяко призвание и мисия в Църквата. Преди да предава вярата, наставникът или мисионерът трябва сам да преживее избора и любовта на Христос. Именно от това дълбоко преживяване се ражда начинът на общението, отношенията с другите и самото служение.
Папата се позова на своя предшественик Франциск, който твърдеше, че евангелизацията е преди всичко свидетелство за личната среща с Исус Христос: „Това не е предаване на идеология или „доктрина“ за Бога, не. Това е предаването на Бога, станал живот в мен“. Да продължаваш това приятелство, означава постоянно да се променяш, да гледаш дълбоко в сърцето си, да захвърлиш маските, да позволиш на Евангелието да те промени отвътре. Само по този начин човек може наистина да бъде ученик и мисионер.
Вторият аспект е братството. По думите на Лъв XIV, това съвсем не е лозунг, а труден път. Не можеш да служиш на Евангелието сам, в съперничество с другите. Трябва да градиш живи, духовни взаимоотношения с Бога, с епископа, с другите свещеници, с Божия народ.
Като трети момент, епископът на Рим посочи мисията, която е дело на всички християни. Още от първите векове на Църквата, всеки кръстен се е чувствал свидетел и благовестник, и днес това звучи особено актуално, по-специално в мисионерските общности на ксаверианците.
Наставниците трябва да обучават бъдещите свещеници не като горди „самотни водачи“, а като разпознаващи даровете на Светия Дух за всички членове на Църквата. Подготовката за ръкополагането, според папата, трябва да се осъществява с участието на свещеници, монаси и миряни.
В края на словото си Лъв XIV благодари на гостите за техния труд и вярност към мисията, особено на места, където липсва евангелската надежда и след като им даде своята благословия, ги повери на майчината закрила на Пресветата Дева Мария.
