Папа Лъв XIV към свещениците: предизвикателствата са повод за свидетелство
Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана
На 12 юни 2025 г. Лъв XIV прие духовенството на Римската епархия на аудиенция във Ватикана. „Много исках да се срещна с вас, да ви опозная по-добре и да започнем пътя, по който ще вървим заедно“, каза Светият отец, изразявайки благодарност към свещениците за службата, която изпълняват с безкористност, често сблъсквайки се със страдания и недоразумения.
Папата обърна внимание на особеността на Римската епархия, свързана с присъствието на голям брой духовници от различни части на света, които идват в Рим да учат. Това оставя отпечатък върху пастирския живот, чиито характеристики са универсалност и необходимостта от взаимно приемане.
Единство и любов към епархията
Светият отец отбеляза, че темата за единството е особено скъпа за него. „В така наречената „свещеническа“ молитва, както е добре известно, Исус моли Отца учениците му да бъдат едно. Господ знае добре, че само в единство с Него и помежду си можем да дадем плодове и да бъдем убедителни за света“, каза той.
Папата отбеляза, че свещеникът е призван да бъде „човек на единството“, което той трябва да живее и поддържа, въпреки общата „културна атмосфера“, която насърчава изолацията и егоцентризма. „Никой от нас не е имунизиран срещу тези заплахи, които подкопават силата на духовния живот и силата на нашето служение“, добави той.
Лъв XIV подчерта, че освен от външния контекст, единството и братството могат да бъдат отслабени и от „вътрешни“ препятствия – умора, недоразумения, непослушание в самите духовници. В този контекст папата посъветва да се черпи сила от богатия духовен живот, от срещата с Господ и от слушането на Неговото Слово. Важно е също да се изграждат „приятелски отношения, съревноваващи се във взаимно уважение“ и „да се осъзнават нуждите на другите“, като по този начин се допринася за единството на Църквата.
„Единството трябва да се изразява в ангажираност към епархията – желанието да я подкрепяме с различни харизми и форми на служение, но със сърце, което се стреми да бъде част от едното тяло, чиято глава е Христос“, подчерта Светият отец.
Образцовост и прозрачност в свещеническия живот
Втората тема, засегната от Папата, беше примерът. В този контекст той отново подчерта значението на „прозрачността на живота“ за свещеника. „Моля ви с бащинско и пастирско сърце: нека всички ние се стремим да бъдем убедителни и образцови свещеници!“, каза Лъв XIV, припомняйки, че Господ познава слабостите на всеки човек и винаги дава изключителна благодат на своите служители, за да останат верни.
„Никой от нас не е имунизиран срещу изкушенията на този свят, а градът с многобройните си предложения може да ни отдалечи от желанието за свят живот, отвеждайки ни на по-ниско ниво, където дълбоките ценности на свещенството се губят. Позволете да бъдете отново привлечени от призива на Учителя, да почувствате и преживеете отново любовта на „първия час“ – любовта, която ви вдъхнови да правите решителни избори и смели жертви. Ако заедно се опитаме да бъдем пример за смирен живот, тогава ще можем да свидетелстваме за обновяващата сила на Евангелието за всеки човек“, каза папата.
Предизвикателствата – повод за свидетелство
Друг апел на папата бе до „пророческа визия за предизвикателствата на нашето време“. Той припомни, че Рим, въпреки красотата и артистичния си блясък, не е избегнал множество социални проблеми, свързани с насилие, смърт, неравенство, бедност и маргинализация.
„Господ е пожелал да живеем точно в това време, изпълнено с предизвикателства, които надвишават силите ни. Но ние сме призовани да ги приемем, да ги тълкуваме според Евангелието и да ги живеем като повод за свидетелство! Нека не бягаме от тях!“, каза папата, призовавайки духовенството да се стреми да изгражда Божието царство в сложния и предизвикателен съвременен свят.
Лъв XIV завърши словото си с думите на Свети Августин: „Обичайте тази Църква, останете в тази Църква, бъдете тази Църква. Обичайте Добрия Пастир, Красивия Младоженец, който не мами никого и не иска никой да погине. Молете се и за заблудените овце, за да дойдат и те, да познаят, да обичат – за да има едно стадо и един Пастир“.
