Лъв ХIV: политиката не е професия, а мисия за истината и доброто
Маня Кавалджиева – Ватикана
Папата започна своето слово, на английски, като цитира Пий XI, когато определя политическото действие като „най-висша форма на любов“, и енцикликата на Франциск „Fratelli tutti“, която го описва като „дело на онази християнска любов, която никога не е теория, а винаги е знак и конкретно свидетелство за Божието действие в полза на човека“, когато изпълнява своята служба „в полза на обществото и общото благо“.
В тази връзка, каза папа Лъв, бих искал да споделя тази сутрин с вас три размишления, които смитам за важни в настоящия културен контекст:
„Първото се отнася до задачата, която ви е поверена, да насърчавате и защитавате, отвъд всеки частен интерес, благото на общността, общото благо, особено в защита на най-слабите и най-маргинализираните. Например, това означава да работите за преодоляване на неприемливата диспропорция между богатството, притежавано от малцина, и бедността, която е широко разпространена (срв. Лъв XIII, Енциклика Rerum Novarum, 15 май 1891 г., 1). Онези, които живеят в екстремни условия, надават вик, за да бъдат чути гласовете им, но често не намират уши, готови да ги чуят“.
Светият Отец отбеляза, че „този дисбаланс поражда ситуации на трайна несправедливост, които лесно водят до насилие и, рано или късно, до трагедията на войната. Докато едно добро политическо действие, чрез насърчаване на справедливото разпределение на ресурсите, може да предложи успешна услуга за хармонията и мира както на социално, така и на международно ниво“.
Второто размишление на Лъв ХIV каза се отнася до религиозната свобода и междурелигиозния диалог. „Дори в тази област, която е все по-актуална днес, политическите действия могат да направят много, насърчавайки условията за ефективна религиозна свобода и за развитието на уважителна и конструктивна среща между различните религиозни общности. Вярата в Бог, с произтичащите от нея положителни ценности, е безмерен източник на добро и истина в живота на отделните хора и общностите“, посочи папата.
В тази връзка той каза, че „Свети Августин говори за преминаването на човека от amor sui – егоистична любов към себе си, затворена и разрушителна – към amor Dei – безвъзмездна любов, която има своите корени в Бога и която води до даряването на себе си – като основен елемент в изграждането на civitas Dei, тоест на общество, в което основният закон е милосърдието (виж De civitate Dei, XIV, 28)“.
„Тогава, за да имаме единна референтна точка в политическите действия“, потвърди епископът на Рим, „вместо да изключваме априори в процесите на вземане на решения разглеждането на трансцендентното, ще бъде полезно да търсим в него това, което обединява всички. За тази цел съществена референтна точка е естественото право, не написано от човешки ръце, но признато за универсално валидно и във всички времена, което намира в самата природа своята най-правдоподобна и убедителна форма“.
Папата добави, че „естественото право, универсално валидно извън и над всички други убеждения от по-спорен характер, представлява компасът, с който да се ориентираме в законодателството и действието, по-специално по деликатни етични въпроси, които днес се поставят по много по-настойчив начин, отколкото в миналото, засягайки сферата на личното откровение“.
Светият Отец говори и за Всеобщата декларация за правата на човека, одобрена и провъзгласена от Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г. Той каза, чу тя „вече принадлежи на културното наследство на човечеството. Този текст, винаги актуален, може да допринесе значително за поставянето на човешката личност, в нейната неприкосновена цялост, в основата на търсенето на истината, за възстановяване на достойнството на онези, които не се чувстват уважавани в своята най-съкровена същност и в нуждите на собствената съвест“.
И стигаме до третото размишление на папата, който говори за предизвикателствата на изкуствения интелект, като каза: Нивото на цивилизация, достигнато в нашия свят и целите, за които трябва да дадете отговор, днес срещат голямо предизвикателство в изкуствения интелект. Става дума за развитие, което със сигурност ще бъде ценна помощ за обществото, доколкото обаче използването му не води до подкопаване на идентичността и достойнството на човешката личност и нейните основни свободи“.
„По-специално, не бива да забравяме, че изкуственият интелект има своята функция да бъде инструмент за доброто на хората, а не да ги омаловажава, нито пък да определя тяхното поражение“, отбеляза Лъв ХIV и добави, че „личният живот е много по-ценен от алгоритъм, а социалните взаимоотношения се нуждаят от човешки пространства, далеч отвъд ограничените модели, които всяка бездушна машина може предварително да изготви“.
„Нека не забравяме, че въпреки способността си да съхранява милиони данни и да предлага за секунди отговори на много въпроси, изкуственият интелект остава снабден със статична „памет“, която по никакъв начин не може да се сравни с тази на мъжа и жената, която е креативна, динамична, генеративна, способна да обединява минало, настояще и бъдеще в живо и плодотворно търсене на смисъл, с всичките етични и екзистенциални последици, произтичащи от това (виж ФРАНЦИСК, Слово пред Сесията на Г-7 за изкуствения интелект, 14 юни 2024)“.
Папата посочи, че „политиката не може да пренебрегва провокация от такъв мащаб. Напротив, тя е извикана, за да отговори на много граждани, които с право гледат едновременно с доверие и загриженост на предизвикателствата на тази нова дигитална култура“.
Лъв ХIV цитира и свети Йоан Павел II, който, по случай Юбилея от 2000 г., „посочи на политиците, като свидетел, към когото да се обръщат и като застъпник, под чиято закрила да положат своите усилия, свети Томас Мор. Наистина, сър Томас Мор е бил човек, верен на гражданските си отговорности, съвършен служител на държавата, именно заради вярата си, което го накара да тълкува политиката не като професия, а като мисия за растежа на истината и доброто. Той постави обществената си дейност в служба на човека, особено ако той е слаб или беден“.
„Смелостта, с която не се поколеба да пожертва собствения си живот, само и само за да не предаде истината, го прави и днес, за нас, мъченик за свободата и върховенството на съвестта. Нека неговият пример да бъде и за всеки от вас източник на вдъхновение и съзидание“, насърчи в заключение Светият Отец.
