Папата: свещеничеството не е привилегия, а смирено служение
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Дълбочината, широтата и дори продължителността на божествената радост, която сега споделяме, са пряко пропорционални на връзките, които съществуват и ще растат между вас ръкоположените и народа, от който идвате, от който оставате част и за когото сте изпратени“, подчерта епископът на Рим, обръщайки се към бъдещите свещеници.
Идентичността на свещеника зависи от единението с Христос, върховният и вечен свещеник.
Папата посочи, че „Бог продължава да събира Своите деца и прави това внимателно, като полъха на тихия вятър, който върна надеждата на пророк Илия (3 Царства, 19,12). Божията радост не е шумна, но тя наистина променя историята и ни сближава едни други. Образното представяне на това е тайната на Посещението, която Църквата съзерцава в последния ден на май. От срещата между Дева Мария и нейната братовчедка Елисавета избликва химна Magnificat, благодарствената песен“.
В Евангелието, припомни папата, дори пред смъртта Христос не се затваря в Себе Си, а поверява на Отца връзките, които Той е изтъкал на земята. Благовестието дойде при нас чрез тези връзки, които светът може да отслаби, но не и да унищожи.
Лъв XIV напомни: да бъдем богопосветени, означава да служим на истински, живи хора. „Посветете им се, без да се отделяте, без да се изолирате, без да превръщате дара, който получавате, в един вид привилегия“. Църквата „по същество е отворена, точно както животът, страданието, смъртта и възкресението на Исус са отворени за другите“.
Чрез ръкополагането, бъдещите свещеници ще получат дара на Светия Дух, а Царството Божие ще обедини свободата на презвитерите, като внесе тяхната сила и разум в мисията, която Христос е поверил на Своята Църква.
„Светият Дух ви направи бдителни“ (Деян. 20,28), припомни папата. Не господари, а пазители, защото мисията на Църквата принадлежи на живия Христос, Който ни предшества. Свещеникът трябва да отстъпва място на другите – на вярващите, на всяко творение, а истинската му проповед е живот, който е прозрачен, четим и достоверен.
„Да служиш, а не да притежаваш, е това, което означава да бъдеш богопосветен“. Това богатство се умножава, когато се споделя с другите, подчерта Римският епископ в края на своята проповед.
„Нека благодарим на Бог, Който ги призова да служат на свещеническия народ, защото заедно обединяваме небесното и земното. В Мария, Майката на Църквата, блести това универсално свещенство, което издига смирените, обединява поколенията и ни позволява да се наричаме блажени (Лк. 1, 48,52). Нека се застъпва за нас Божията Майка на упованието, Майка на надеждата".
