Папата се моли на гроба на апостол Павел
Александър Панчанка – Маня Кавалджиева – Ватикана
Лъв XIV влезе в базиликата с тържествена процесия, заедно с бенедиктинските монаси, на които през VIII век се поверява грижата за храма, построен над гроба на Апостола на езичниците и с протоиерея на базиликата – американският кардинал Джеймс Майкъл Харви.
Отправяйки се към апсидата, папата първо се поклони пред гроба на Свети Павел и след това каза: „Братя и сестри, апостол Павел ни напомня, че вярата се ражда от слушането: нека Светият Дух, дарът на Възкръсналия, позволи на сърцата ни да приемат Словото, което евангелизаторът на народите отправи към християните от Рим“.
След това бе прочетен откъс от Посланието до римляните, който Лъв XIV коментира в своята проповед. Папата отбеляза, че обръщението на свети Павел към християните от Вечния град се фокусира върху три големи теми: благодат, вяра и справедливост. „Поверявайки на застъпничеството на Апостола на езичниците началото на този понтификат, нека размишляваме върху неговото послание“, насърчи папата.
„Свети Павел преди всичко казва, че е получил благодатта на призванието от Бог. Той признава, че призванието се ражда от срещата с Христос, от онази любов, „с която Бог го изпревари“, способна да преначертае посоката на живота, когато Свети Павел „е бил все още далече от Евангелието и е преследвал Църквата“. Опитът на обръщането, подчерта папа Лъв, го свързва със Свети Августин, който, говорейки за своето призвание, припомня: „Какво можем да избираме ние, ако преди това ние самите не сме били избрани? Наистина, ако най-напред не сме били обичани, ние после не можем дори да обичаме“. „В основата на всяко призвание стои Бог: Неговото милосърдие, Неговата доброта, щедра като тази на майка, която естествено, чрез собственото си тяло, храни детето си, когато то все още не е в състояние да се храни само“, добави папата.
Лъв XIV отбеляза, че в същия откъс Павел, позовавайки се на своя опит, говори и за „покорството на вярата“. „Господ, който му се яви на пътя за Дамаск, не го лиши от свободата му, но му даде избор – послушание, което беше плод на усилия, вътрешна и външна борба, която той се съгласи да приеме.
„Спасението не идва чрез магия, а чрез тайната на благодатта и вярата, на Божията изконна любов и на доверчивото и свободно съгласие от страна на човека“, каза папата, който призова всички да отговорят, като Савел, на повика на Господ, който преобразява живота.
„Благодарейки на Господ за призванието, което промени живота на Савел, нека Го помолим да можем да отговаряме на Неговите повиквания по същия начин, ставайки свидетели на любовта, която „се изля в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни беше даден“.
Любов, която се подхранва от конкретно милосърдие, което се изразява – както напомняше папа Франциск – в това „да станем близки един за друг". Всичко това в една идеална надпревара, която преминава през вековете: същата онази „надпревара на чувства“, която от срещата с Христос тласна Павел, „старият преследвач“, да стане „всичко за всички хора“, до степен да умре в мъченическа смърт.
Лъв XIV припомни, че базилика Свети Павел извън стените е поверена на грижите на бенедиктинската общност от векове. В тази връзка той спомена призива на Свети Бенедикт да живеем в братска любов и гостоприемство към всички.
„И накрая искам да припомня думите, които друг Бенедикт – папа Бенедикт XVI – каза на младежите повече от хиляда години по-късно: „Скъпи приятели, каза той, „Бог ни обича. Това е великата истина на нашия живот, която дава смисъл на всичко […].
„В основата на нашето съществуване е Божият план на любовта“ и вярата ни води „да отворим сърцата си за тази тайна на любовта и да живеем като хора, които осъзнават, че са обичани от Бог“, каза Светият отец.
„В това се състои обикновеният и единствен корен на всяка мисия, включително и тази на папата, като приемник на Петър и наследник на апостолската ревност на Павел. Нека Господ ми даде благодатта да отговоря вярно на Неговото повикване“, завърши проповедта си папата.
След кратко мълчание, папата коленичи и се помоли пред гроба на апостол Павел, като го прекади. В края на церемонията всички се помолиха с „Отче наш” и получиха апостолската благословия на папата.
