Папата: истинското свидетелство за мир е отказа от насилие и отмъщение
Маня Кавалджиева – Ватикана
Обръщайки се към гостите, Светият Отец припомни думите на своя предшественик, изречени по време на срещата във Верона:
„Изграждането на мира започва с това да застанем на страната жертвата и да споделим нейната гледна точка. Тази гледна точка е крайно необходима за обезоръжаването на сърцата, очите, умовете, за разобличаване на несправедливата система, която убива и се основава на „културата на отхвърлянето“.
Участниците в „Аренат на мира“ си спомниха един смел жест - прегръдката между израелеца Маоз Инон, чиито родители бяха убити от Хамас, и палестинеца Азис Сара, чийто брат беше убит от израелската армия:
„Днес те са приятели и сътрудници: този жест остава свидетелство и знак за надежда“.
Папата каза, че „пътят към мира изисква тренирани сърца и умове, научени на внимание към другите и способни да разпознават общото благо в днешния контекст. Пътят, който води към мира, е общ, той минава през грижата за отношенията на справедливост между всички живи същества. Свети Йоан Павел II твърдеше, че мирът е неделимо благо: той или е на всички, или на никого (Енциклика Sollicitudo rei socialis, 26). Той може наистина да бъде завоюван и ползван, като качество на живот и като цялостно развитие, само ако в съвестта се задейства „твърда и постоянна решимост да се ангажираме с общото благо“ (пак там, 38).
Светият Отец подчерта, че в „епоха като нашата, белязана от бързина и непосредственост, ние трябва да преоткрием онова продължително време, необходимо за протичането на тези процеси. Историята, опитът и многото добри практики, които познаваме, ни накараха да разберем, че истинският мир е този, който се оформя, започвайки от реалността (територии, общности, местни институции и т.н.) и вслушвайки се в нея. Именно поради тази причина ние осъзнаваме, че този мир е възможен, когато различията и конфликтността, до която те водят, не се премахват, а се признават, приемат и превъзмогват“.
Това е особено важно за децата и младите хора: те се нуждаят от опит, който учи на култура на живот, диалог и взаимно уважение. Но преди всичко по-младото поколение се нуждае от достоверни свидетелства на различен, ненасилствен начин на живот. Най-голямо доверие заслужават онези, които, след като са претърпели несправедливост и насилие, са успели да устоят на изкушението за отмъщение, като стават строители на мир, свободен от насилие.
Евангелието и социалната доктрина са за християните постоянната храна на този ангажимент; но в същото време те могат да бъдат валиден компас за всички.
Ако искате мир, изградете институции на мира. Това каза папата, като посочи, че ние „все повече си даваме сметка, че не става въпрос само за политически, национални или международни институции, а за цялата съвкупност от институциите – образователни, икономически, социални – които имат отговорност“.
