Папата: Бог не отхвърля, Той спасява и грижовно закриля
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Кръстът, на който е прикован Спасителят, става място за среща на противоположностите, подчертава папата: разрушава стени, опрощава дългове, отменя присъди и възстановява помирението.
Това не е просто път на страдание: това е отговорът на Христос, който пое върху Себе си отговорността за тези, които обича. В светлината на вярата, Кръстният път се превръща не само в молитва, но и в движение, което променя обичайните ни пътища, отбелязва папата.
Пътят на Исус изисква усилия, защото в прагматичния свят безкористността е особено ценна, даряваща живот: разделеният град намира единство, пресъхналата вяра – плодородие и дори „каменното сърце може да бъде превърнато в сърце от плът“.
Папата обръща внимание на „Божията икономика“, която е различна от бездушната логика на съвременността. Христос поема върху Себе Си бремето на този свят и Неговото дихание е животворящият Свети Дух. Ние, отбелязва папата, често се задъхваме, като избягваме отговорността.
Римският епископ напомня, че Христос слуша разпнатия до Него разбойник, приема молитвата на каещия се и се моли за Своите палачи. Всяка спирка по пътя към Голгота е отражение на живота: Небето слиза до самата земя и затова може да се намери дори в пръстта.
Да живееш на земята, означава да падаш и отново да се изправяш, радвайки се на всяко ново начало. Христос не се страхува да бъде слаб. Папата ни напомня за съвременния свят, в който „деветдесет и девет е по-важно от едно“. Мирската логика противоречи на Божията, защото Христос търси точно този, който е изгубен. Затова обръщането към Исус винаги е промяна на курса, завръщане у дома.
Образите на участниците в Кръстния път стават символи и за нас, подчертава папата. Симон Киринеец учи, че Господ може да ни срещне напълно неочаквано и нашата задача е да сложим на раменете си поне частица от действителността, защото Христовото иго е благо и Неговото бреме е леко.
Женските фигури – Пресветата Дева Мария, Вероника, йерусалимските дъщери – те плачат с искрени сълзи, изразявайки вярност, внимание и състрадание. Тези жени не говорят, те действат. По думите на папата, срещата с израненото лице на Христос може да промени сърцето завинаги: днес имаме нужда от сълзи на обръщане, от които не трябва да се срамуваме.
Последната спирка е белязана с особена тишина. Христос е „сред онези, които все още се надяват, които не са се примирили с мисълта, че несправедливостта е неизбежна. Исус, „положен в гроба“, споделя „положението, което обединява всички нас“ и стига до бездната, която толкова ни плаши, която ние толкова много се опитваме да избегнем, „често напразно", умножавайки делата си.
Сега Христос сякаш „спи в бурния свят“, но с Неговото възкресение, което ще обхване цялото творение, ще настъпи мир между всички народи, подчертава Светият Отец.
