Папата реформира „школата на нунциите“
Александър Панченко – Светла Чалъкова - Vatican News
Съгласно хирографа на папа Франциск „Il Ministero petrino“ (Петровото служение), подписан на 25 март 2025 г. и публикуван на 15 април 2025 г., Папската църковна академия получава статут на институт за висше образование в областта на дипломатическите науки. Институцията ще отговаря на международните стандарти в областта на висшето образование и ще има право да присъжда академични степени от втори и трети цикъл (магистратура и докторат).
Като част от реформата ще бъде актуализирана академичната програма, за да осигури цялостно и подходящо обучение на свещениците за изпълнение на дипломатически мисии в различни страни по света. Курсът на обучение ще включва интегриране на правни, исторически, политически, икономически, езикови и дипломатически компетенции със силна научна база. Реорганизацията се дължи на необходимостта от обучение на дипломати на Светия престол, които да могат да отговорят на предизвикателствата на съвременния, постоянно променящ се свят.
Светият отец желае учебните програми да имат тясна връзка с църковните дисциплини, методите на работа на Римската курия, нуждите на местните църкви и в по-широк план с евангелизацията, дейността на Църквата и нейната връзка с културата и обществото.
Папата подчертава, че тези елементи са основополагащи за дипломацията на Светия престол и неговата способност да действа, да посредничи, да преодолява бариерите и да развива конкретни пътища за диалог и преговори, за да гарантира мир, свобода на религията за всеки вярващ и хармония между страните.
Реформата има за цел не само да осигури „висококвалифицирано академично и научно образование“, но и да образова дипломати, способни за мисията на църквата, която включва диалог със съвременните реалности, „особено във време, белязано от бързи, постоянни и значителни промени в науката и технологиите“.
Франциск подчертава, че за съвременните папски дипломати „теоретичните знания“ вече не са достатъчни – те се нуждаят от „метод на работа и стил на живот“, които им позволяват да разбират дълбоко динамиката на международните отношения и „да бъдат готови да тълкуват постиженията и трудностите, пред които е изправена Църквата, която става все по-синодална“. В този контекст незаменими са лични качества като близост, способност за слушане, последователно свидетелство, диалог и дух на братство, съчетани със смирение и кротост – черти, които характеризират свещеническото призвание по примера на Добрия пастир.
