Обща аудиенция: нека подражаваме на светия пример и вяра на св. Йосиф
Светла Чалъкова - Ватикана
За своята беседа папата почерпи вдъхновение от разказа в Евангелието според Матей, разказващ за Йосиф, който приема „законното бащинство на Исус, вкоренявайки Го в родословието на Йесей и Го свързва с обещанието, дадено на Давид“. Христос е изпълнението на надеждата на Израел. В универсалната история на спасението Йосиф от Назарет заема специално място: той е бил сгоден за Мария и техният съюз е трябвало да се осъществи през следващата година. Въпреки това, през този период праведният Йосиф научава за бременността на своята годеница.
Светият отец припомни, че законът предвижда два начина за разтрогване на годежа: публичен процес или частен акт за анулиране на брака. Като праведен човек, Йосиф действа благоразумно: той не се поддава на страховете и емоциите си, но, следвайки Божията мъдрост, решава да пусне Мария тайно, без публично разгласяване. „Тук се проявява мъдростта на Йосиф: неговата откритост и послушание към Божия глас“, подчерта папата. Господ говори на Годеника чрез сънища, точно както веднъж говори на друг Йосиф, синът на Яков, наречен „сънуващия” (виж Бит. 37, 19). Какво вижда праведният човек насън?, запита папата.
„Той вижда чудото, което Бог извършва в живота на Мария, и чудото, което се случва в неговия собствен живот – приемането на бащинство, способно да съхранява, защитава и предава духовното и материално наследство“.
Ангелът призовава Йосиф да приеме Мария, защото чрез Светия Дух тя ще роди Син, който ще спаси народа Си от греховете му. Йосиф не се нуждае от допълнителни доказателства: той се доверява напълно на Бог, приемайки Неговия промисъл за себе си и семейството си. Така той навлиза смело в историята на спасението, „говорейки с дела“, осъществявайки небесните обещания с вяра, надежда и любов. Йосиф не говори излишни неща, а действа решително и с доверие, подчерта Светият отец и в края на размишлението си призова вярващите:
„Сестри и братя, нека и ние да измолим от Господ благодатта да слушаме повече, отколкото да говорим, да виждаме Божиите сънища и да приемем отговорно Христос, който от момента на кръщението живее и расте в живота ни“.
