Ангел Господен: Исус, носител на спасение, което никой друг не може да ни даде
Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана
Да се обръщаме „с доверие към Мария“, за да разпознаем с нейна помощ Исус. Към това призова вярващите папа Франциск по време на неделната молитва Ангел Господен, като ги посъветва да не бъдат като онези хора в синагогата в Назарет, които не са признавали Христос за помазан от Бога (Лк. 4, 14-21). В града, в който е израснал, „Исус чете откъса от пророк Исая, който обявява евангелизаторската и освободителна мисия на Месията, след което заявява: „Днес се изпълни това писание, което чухте“ (ст. 21). Твърдение, което е предизвикало смут. Казва, че с Неговото присъствие е настъпила „благоприятната Господня година“ (ст.19), за всички и по специален начин за „бедните, пленените, слепите, измъчените“. Но Неговите съграждани , които „го познаваха като сина на дърводелеца Йосиф“, не вярват на думите Му.
Насърчени от Христовите думи
В Назарет, Исус поставя „събеседниците си пред избора на Неговата идентичност и мисия“, поясни Франциск, като отбеляза, че вероятно всички са се запитали: „Той не е ли само син на дърводелеца, който си приписва роля, която не му принадлежи, или наистина е Месията, изпратен от Бог да спаси хората от греха?“. На практика, както се казва в Евангелието, „хората от Назарет не можаха да разпознаят Исус като помазаник на Господ", защото „мислеха, че го познават твърде добре". Именно това, подчерта папата, „вместо да спомогне за отваряне на техните умове и сърца, им пречи, като воал, който закрива светлината“.
Ние също сме насърчени от присъствието и от думите на Исус; ние също сме призовани да разпознаем в Него Божия Син, нашият Спасител. Но с нас може да стане така, като бе станало тогава с неговите съграждани, да мислим, че вече го познаваме, че вече знаем всичко за Него, че сме израснали с Него, в училище, в енорията, в катехизиса, в страна с католическа култура... И така за нас Той е близък човек, дори „твърде“ близък.
Исус, носител на послание за спасение
Оттук и насърчението на Франциск към всеки един да се запита: „долавяме ли неповторимия авторитет, с който говори Исус от Назарет? Признаваме ли, че Той е носител на послание за спасение, което никой друг не може да ни даде? А аз, чувствам ли нужда от това спасение? Чувствам ли, че и аз по някакъв начин съм беден, пленен, сляп, измъчен? Тогава, само тогава, „годината на благодат" ще бъде и за мен!
