Коментар на Евангелието за 13 юли 2025 г. от отец Йоан Хаджиев
„А кой е моят ближен?” (Лк 10,25-37)
Скъпи братя и сестри,
В днешното Евангелие чухме една от най-познатите притчи на Исус – за добрия самарянин. Тя ни учи не само как да се държим с ближния си, но и как да отговорим на истинския въпрос за любовта и състраданието. Срещаме се с един законник, който иска да оправдае себе си и да си изясни кои са неговите истински „ближни”. Въпросът му е почти философски: „Кой е моят ближен?” И Исус му отговаря с притча, в която образът на самарянина – човек, когото юдеите през тези времена са презирали, е поставен в центъра на доброто и милосърдието.
Самарянинът, който помага на жертвата на разбойниците, не само че се грижи за физическите му нужди, но и демонстрира отношение, което излиза извън обичайното за времето си разбиране за състрадание. Той не пита дали пострадалият е негов сънародник, не го оценява по социален статус, нито се поддава на предразсъдъци. Състраданието му е безусловно и безмерно. Това ни поставя въпроса: какво означава да обичаш наистина? Да отвориш сърцето си и да влезеш в обувките на другия, да се погрижиш за него, дори ако той е „непознат”, „враг” или „не е част от твоята общност”.
Истинската любов, която Исус ни изисква, не е просто да помагаме на тези, които са близо до нас, а да се поставим в позицията на помощник на всички хора, без значение от тяхната нация, религия или произход. Притчата за добрия самарянин ни напомня, че в крайна сметка всички ние сме свързани чрез нашето достойнство и човечност. Когато отговорим на тази заповед за любовта, ние не просто изпълняваме задължение, а ставаме истински последователи на Христос, който ни е показал какво е състрадание и безусловна любов. Амин.
