?Прегръдката на мира“: българското изкуство като духовен мост в сърцето на Рим
Светла Чалъкова - Ватикана
Това не бе просто културно събитие. Това бе акт на духовно сливане, жест на обич, надежда и молитва за мир в свят, който все по-често се нуждае от светлина. Изложбата носи послание, което преминава отвъд граници и религии – мирът като вътрешно състояние и прегръдката като божествена милост.
Символиката на прегръдката
Централната тема на изложбата, вдъхновена от прегръдката между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей, е избрана не случайно. Това е образ, който вече е влязъл в историята: момент на истинско братство между двамата водачи на западната и източната църква. Милена Велчева превръща този миг в икона на надеждата, в символ на това, че духовното единство е възможно и че любовта е пътят към него. За нея този миг е не просто дипломатически знак, а въплъщение на Христовия мир, онзи тих, дълбок мир, който превъзхожда човешкото разбиране.
Нейният подход е деликатен и поетичен. Във всяко платно се усеща дъхът на тишина, вътрешна молитва, сияние, което не идва само от боите, а от самата същност на образите. ?Прегръдката на мира“ не е просто картина – тя е визуална молитва.
?Прегръдката между двама духовни водачи – това е любовта, с която Бог прегръща човечеството. Не чрез думи, а чрез тишината на сърцето“, сподели художничката.
Светлината като език на вярата
В изложбата бяха включени и други произведения с дълбока духовна тематика – иконични образи на Христос, Богородица, сцени от библейски събития, както и пейзажи, в които природата е представена като храм: Гетсиманската градина, лавандулови поля, манастирски силуети на фона на изгряващо слънце.
Милена Велчева използва живопис, пастел и техниката с характерен подход към светлината, която не просто осветява, а озарява. В нейните картини има дълбочина, сякаш цветовете не са положени с четка, а са извадени от самата тишина. Лицата на светците са не просто нарисувани – те излъчват вътрешна светлина, която докосва душата на зрителя. Цветовете в картините ? звучат като молитви – тихи, дълбоки, наситени с вътрешна сила.
Базиликата ?Свети Климент“ – древна святост и българско място
Изборът на мястото за изложбата е повече от символичен. Базиликата ?Свети Климент“ е не само архитектурно и духовно съкровище на Рим, но и дълбоко свързана с българската история. Именно тук се пазят мощите на свети Кирил – един от създателите на славянската писменост. Това прави изложбата още по-знакова – едно връщане у дома, но на духовно ниво. А да бъдеш първият български творец с изложба в това пространство е знак на историческо и духовно признание: исторически момент за българската култура и вяра.
Откриване с молитва и признание
Изложбата бе открита на 24 юни 2025 г. от министъра на културата на България, Мариан Бачев, който нарече събитието ?празник на българската духовност в сърцето на християнския свят“. Присъстваха още посланика на България към Светия престол Константин Коджабашев, монсеньор Андреа Палмиери, подсекретар на Ватиканското ведомство за християнско единство, посланици от много страни, представители на духовенството, творци, бизнесмени, поклонници и вярващи от различни страни.
Почетно присъствие бе и отец Пол Лаулор – предстоятел на базиликата, който изрази радостта си от тази хармонична среща между изкуство и молитва, между Изток и Запад.
Стремеж към мир и братство
В приветствието си посланик Коджабашев припомни светите братя Кирил и Методий, които – каза той – ?са духовният мост между източната и западната традиция, обединявайки неразделната Църква в единна традиция, и са признати за светци, покровители на Европа.
Чрез своята изложба – каза още Коджабашев - българската художничка Милена Велчева се стреми към красота, както вътрешна, така и външна, която ни доближава до божествената красота. Творчеството, което в действителност включва художествена интерпретация на понятията Вяра, Слово, Светлина, Любов и Смисъл на съществуването, е съвременен подход към откровението на православната духовност, отворена към света, времето и вечността.
Централната тема на изложбата е разработена в картината ?Прегръдката на мира - Рим“, чрез която художничката изразява стремежа към мир и братство в нашия човешки път. ?Призивът за братство в изложбата ?Прегръдката на мира“ е още по-силен сега, когато предстои още една годишнина: 1700-годишнината от Първия Вселенски събор, честван от християнски духовни лидери по целия свят“, изтъкна българският посланик.
Общи корени и проблясъци на надежда
В приветствието си от името на кардинал Курт Кох, префект на Ватиканското ведомство за християнско единство, монсеньор Палмиери открои, че ?самото заглавие на изложбата е жест, който преодолява разделенията и недоразуменията, за да се отвори за братство. Особено важно е – подчерта той -, че диалогът между Католическата църква и Православната църква, след близо хилядолетие мълчание и неразбиране, започна с братската прегръдка, която папа Павел VI и Вселенската патриаршия на Константинопол си размениха в Йерусалим през януари 1964 г. Отношенията между Католическата църква и Българската православна църква също бележат признаци на голяма близост, като например срещата между папа Йоан Павел II и патриарх Максим през 2002 г. и срещата между папа Франциск и патриарх Неофит през 2019 г. Тези срещи ни показват, че е възможно да се обединим заедно, в милосърдие и истина, като същевременно уважаваме традициите си. В това пътуване – продължи той - изкуството и културата играят важна роля. Изкуството говори език, който докосва сърцето преди ума, език, който обединява, възвисява и отваря пространства за среща. Картините на Милена Велчева са мълчаливи, но красноречиви свидетели на тази възможност: те извикват споделени символи, общи корени и проблясъци на надежда“.
Прегръдка на мира, вяра и духовно братство
На откриването българската католическа общност дари на базиликата ?Свети Климент“ картината ?Свети Седмочисленици и Свети цар Борис“, която бе част от картините на изложбата ?Прегръдката на мира“ на художничката Милена Велчева.
Дарението бе направено от г-н Георги Самуилов – представител на българската католическа общност - който пожела ?тази творба да остане тук като видим знак на нашата вяра, на уважението ни към това свято място и на стремежа ни да бъдем достойни продължители на християнските добродетели и духовните завети, завещани ни от предците. Нека тази картина бъде още една прегръдка – на мира, на вярата и на духовното братство между България и света“, каза той, като благодари на отците-доминиканци ?за тяхното гостоприемство, за грижата им към живата памет за светите братя Кирил и Методий и за всичко, което правят, за да поддържат тази светиня като мост между народи, култури и вярвания“.
Думи от художничката
Скромна и дълбоко вярваща, Милена Велчева разказва за своето творчество като за разговор с Бог.
?Не рисувам, за да впечатля. Рисувам, когато имам нужда да се помоля, да благодаря или да поискам прошка. Вярвам, че изкуството не бива да бъде крещящо – то трябва да води душата към покой".
?В съзиданието на картините ми, словото има съществено значение – каза Велчева. - Вдъхновението е подхранвано от четене на поезия, исторически и библейски текстове, актуални събития, трупане на визуална информация, търсене на художествен образ и идеал в композиция и цветове. С неизменния ми стремеж към красотата, вътрешна и външна – красота, която да доближи творецът и зрителят, колкото е възможно, до Божествената красота. Не толкова конкретиката в образа, колкото идеята за него е водеща и определяща - алегорична художествена трактовка на идеите за Вярата, Словото, Светлината, Любовта, Смисълът на съществуването“.
Мирът, като път към бъдещето
?Прегръдката на мира“ не бе само събитие от календара. Това е път – път към по-дълбоко разбиране, път към обединение, път към вътрешен мир: прозорец към вътрешен свят, към онази тиха светлина, която озарява, но не заслепява. Това е зов за съзерцание, за помирение, за завръщане към сърцевината на вярата – любовта. Изложбата бе покана към всеки от нас да намерим онова място в себе си, където можем да простим, да се смирим, да се обичаме.
Изкуството на Милена Велчева е като икона, сътворена със сърце, и тази изложба ни напомня, че мирът започва от един жест – от прегръдка. Не само между хора, но и между души, култури, религии и времена.
?Най-голямата изложба, която искам да направя – казва Милена Велчева – е в човешкото сърце“.
Photogallery
