杏MAP导航

Светла Чалъкова - Ватикана

Смартфони в ръцете на 10-годишни, деца, онлайн повече от 30 часа седмично, юноши в постоянен контакт с връстниците си чрез социалните медии. Цифровите технологии са неразделна (и прекомерна) част от ежедневието на младите хора: но какво влияние оказват те върху тяхното здраве, способност за учене и взаимоотношения? Това е въпросът, разгледан в доклада, публикуван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Докладът, озаглавен ?Какъв е животът на децата в дигиталната ера?“, измерва навиците на младите хора в страните от ОИСР и изследва възможни решения за подобряване на връзката между новите поколения и технологиите.

Констатациите на ОИСР се основават на данни, обобщени от проучвания, проведени по темата: почти всички петнадесетгодишни – 96%, за да бъдем точни – имат достъп до компютър или таблет, а още по-голям процент, 98%, притежават смартфон, като поне половината прекарват повече от тридесет часа седмично на него. До четвърти клас, между девет и десетгодишна възраст, 70% от децата вече имат собствен мобилен телефон, като в Италия се наблюдават значителни разлики между децата от горните класове – които получават смартфони по-късно – и децата от по-долните класове, които имат ранен достъп до смартфони.

Тези цифри не са по своята същност отрицателни: докато 60% от петнадесетгодишните съобщават, че прекарват повече от два часа на ден на устройства единствено за забавление, най-малките използват устройства за училищни и образователни цели (достъп например до уроци и електронни книги), за информация и, разбира се, за социализация. Освен това, приблизително седем от десет петнадесетгодишни създават и редактират дигитално съдържание, поведение, което особено засяга младите хора с мигрантски произход, които – може би – се възползват от интернет, защото не могат да намерят пространства за изява другаде.

За съжаление обаче използването на устройства от младите хора често става проблематично. Едно от най-тревожните открития, подчертани в доклада, е, че над 10% от подрастващите на възраст между 11 и 15 години проявяват проблемно поведение в социалните медии – цифра, която се е увеличила от 2017 г. насам – като момичетата и непълнолетните от чуждестранен произход са особено засегнати. 17% от 15-годишните признават, че се чувстват нервни, когато нямат достъп до устройствата си, а почти една трета казват, че прекарват поне три часа на ден в социалните медии. Проучвания, събрани от ОИСР, твърдят, че девиантното използване на интернет увеличава риска от развитие на тревожност и самота, влошава качеството на съня и академичните постижения и намалява времето, прекарано в лични срещи и физическа активност.

Прекомерното време пред екрана също представлява риск за онлайн безопасността: нарушенията на поверителността засягат четирима от десет подрастващи, но само половината от петнадесетгодишните предприемат стъпки за борба с тях; 42% от петнадесетгодишните са получавали обидни съобщения онлайн, а повече от 10% от децата на възраст между 11 и 15 години са преживели кибертормоз; докато една трета от децата са били изложени на неподходящо съдържание, което ги е разстроило. Най-засегнатите са деца от семейства в неравностойно положение: те използват технологиите по-малко от връстниците си от по-високата класа, имат по-ниски цифрови умения и са по-уязвими както към онлайн тормоз, така и към пристрастяване към тези устройства. Разликите между половете също са значителни: момичетата използват социалните медии повече и следователно са по-податливи на психологическия натиск от участието в онлайн дискусии; момчетата, от друга страна, се поддават по-лесно на дезинформация и са изложени на по-голям риск от пристрастяване към видеоигри.

За да се подобри ситуацията, в допълнение към специфични програми в училищата и обучение за учители и родители, ОИСР призовава за събирането на по-надеждни и сравними данни, за да се наблюдава връзката между използването на цифрови технологии и благосъстоянието на младите хора във времето. Тя препоръчва институциите да разработят политики, насочени към изслушване на децата и разбиране на техния опит; същевременно призовава платформите да въведат по-строги регулации и да предоставят филтри, контрол и инструменти за докладване и блокиране на съдържание, което е вредно за децата.