?Превантивната“ прошка
Андреа Торниели
?Истинската прошка не чака покаянието, а се дава първа, като безкористен дар, още преди да бъде приета“. С тези думи Лъв XIV коментира откъса от Евангелието според Йоан, в който се разказва как Исус дава хляб на предателя Юда. Това е божествената логика, толкова далече от човешката логика ?услуга за услуга“. Исус, обясни папата, не пренебрегва това, което става, но именно защото вижда с яснота, знае, че ?свободата на другия, дори когато е изгубен в злото, все още може да бъде достигната от светлината на любезен жест“.
Това е сензацията на ?превантивната“ прошка, която се дава в аванс, с предлагането на милосърдната прегръдка, без да изисква никакво предусловие. Точно както бе станало с митаря Закхей, разкаял се, защото бе повикан и приет от Исус, самопоканил се в дома му, с голямо недоумение на всички от жеста на Назарянина да скъса с традициите и общоприетите норми.
Колко много се нуждаят животът ни и взаимоотношенията ни от тази прошка. Колко много се нуждае нашият свят от тази прошка, която ?не означава да забравиш, нито е слабост“. Идват на ум пророческите думи от посланието за Световния ден на мира през 2002 г., което Йоан Павел II публикува малко след терористичните атаки на 11 септември срещу Съединените щати. Докато всички мислеха за ?превантивна“ война, след понесената мащабна атака, Папата пожела да каже: ?Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка“.
?Много пъти“ – твърдеше папа Войтила – ?съм размишлявал върху въпроса: кой е пътят, който води до пълното възстановяване на моралния и социален ред, така варварски нарушен? Убеждението, до което стигнах, разсъждавайки и консултирайки се с библейското Откровение, е, че нарушеният ред не може да бъде напълно възстановен, ако не се свържат справедливостта и прошката. Стълбовете на истинския мир са справедливостта и онази особена форма на любов, която е прошката“. Не само отделните хора, но и ?семействата, групите, държавите и самата международна общност имат нужда се отворят за прошката, за да възстановят прекъснатите връзки, за да преодолеят ситуации на безсмислено взаимно осъждане и да преодолеят изкушенията да бъдат изключвани другите, без да им се дава възможност за обжалване. Способността да се прощава е в основата на всеки план за по-справедливо и солидарно бъдещо общество“.
Недадената прошка обаче, обясняваше Йоан Павел II, ?особено когато подхранва продължаването на конфликтите, има огромни разходи за развитието на народите. Ресурсите се използват за подпомагане на надпреварата във въоръжаването, разходите за войните и последиците от икономическите репресии. По този начин липсват финансовите ресурси, необходими за постигане на развитие, мир и справедливост. С каква болка страда човечеството от неспособността да се помири, колко закъснения понася от това, че не може да прости! Мирът е условието за развитието, но истински мир е възможен само чрез прошката“.
Папа Лъв завърши аудиенцията, като обясни, че ?без прошка никога няма да има мир!“ И ни покани на ден за молитва и пост за мира в петък, 22 август, за да поискаме застъпничеството на Мария, Царица на мира и да се помолим Бог за мир и справедливост за свят, измъчван от войните. За нашия свят, който толкова много се нуждае от ?превантивна“ прошка.
Превод Маня Кавалджиева
