Патриарх Вартоломей: няма мир без справедливост
Андреа Торниели
?Като християни, ние се нуждаем гласът ни да бъде чут, обединени, така, както направиха нашите братя“ и ?трябва също така да засвидетелстваме непоколебимо желание за справедливост, защото без справедливост няма мир“. Вселенският патриарх на Константинопол, Вартоломей, на срещата в Римини със слово за Никейския събор, интервюиран от ватиканските медии говори за общата дата за Великден за всички християни, за тяхното свидетелство в свят, разтърсван от войните. Припомня папа Франциск и говори за Лъв XIV, подчертавайки, че първото пътуване на новия Епископ на Рим ще бъде до Турция, за честване на годишнината от Никейския събор.
Честваме 1700-годишнината от великия Никейски събор, ключово събитие в историята на всички християни и за единството на Църквата. Какво послание стига до нас днес от този Събор?
Никейският събор бе крайъгълен камък в цялата история на християнството. Според Христовите обещания, Светият Дух е говорил и продължава да действа в човешката история. Никейските отци, оставайки твърди в керигмата на Светото писание, определиха това, което християнската църква е провъзгласявала в продължение на три века чрез кръщелните символи, формулирайки в канони възвестената истината. Съборът събужда християните в църквите на нашето време за факта, че Христос е наистина Словото, което стана плът, светлина от светлина, истински Бог от истински Бог, Homoousios, единосъщен с Отца. Защото, ако Исус Христос не беше Бог, със Светия Дух, единосъщна и неделима Троица, то християнската история щеше да бъде само красива етична философия, а не история на спасението. От това произтичат всички наши действия, както днес, така и утре.
В Никея е била обсъждана датата за Великден и е било търсено споразумение. След векове и векове, защо все още не е възможно християните да празнуват в един и същи ден, в една и съща неделя?
В Никея беше решено, че е важно да свидетелстваме Христовото възкресение в един и същи ден, навсякъде по света, познало го тогава. За съжаление, различните исторически обстоятелства пренебрегнаха препоръките на Събора. Не ние трябва да отсъждаме какво се е случило, но дори и днес разбираме, че за да заслужаваме доверие, като християни, трябва да празнуваме възкресението на Спасителя в един и същи ден. Заедно с покойния папа Франциск назначихме комисия, която да проучи въпроса. Започнахме диалог. Налице е обаче различно възприемане сред църквите и затова нашата задача е и да избегнем нови разделения. За Православната църква това, което е установено от даден вселенски събор, може да бъде променено само от друг вселенски събор. Все пак всички ние сме готови да се вслушаме в Духа, който вярваме, ни показа точно тази година колко е важно да се обедини датата за Великден.
Тази година наистина всички християни успяха да отпразнуват Великден в един и същи ден. Великден беше и денят на последната публична изява на папа Франциск, последната му прегръдка с верните. Какви спомени имате за Франциск и как според Вас той допринесе за икуменическия диалог?
Папа Франциск, благословена му памет, не беше само Епископ на Рим, както той казваше за себе си. Той беше брат, с когото споделяхме общо разбиране за големите проблеми на съвременното човечество и дълбоката плам за единството на християнския свят. От деня на избирането му, почувствахме подтика да присъстваме на встъпването му в длъжност: това беше за първият път в историята за Вселенски патриарх. Борихме се заедно за мира между народите, за диалога с великите вероизповедания, междурелигиозния диалог, за споделената справедливост, за природната среда, за последните в света. Срещахме се много пъти и всяка наша среща беше среща между братя, които се обичат. Господ ще го възнагради за това, което той свидетелства със своя живот и със своето дело. Requiescat in pace (Нека почива в мир).
От миналия 8 май имаме нов папа, Лъв XIV…
Вече два пъти се срещнах с него…
Всъщност исках да Ви попитам как преминаха тези първи срещи и какво Ви впечатли от тези първи стъпки на неговата мисия като Епископ на Рим и Пастир на Църквата.
Бяхме много впечатлени от фигурата на новия Папа, който, макар и с подход, различен от този на папа Франциск, от самото начало демонстрира своята твърда убеденост да продължи по стъпките на своя предшественик. И с него усещаме силно разбирателство и сме особено радостни, че първото му пътуване в чужбина ще бъде до Вселенската патриаршия, до Турция, при нас, и до Никея, където заедно ще свидетелстваме нашето твърдо убеждение да продължим икуменическия диалог и ангажираността на нашите църкви пред глобалните предизвикателства. Очакваме го с голямо нетърпение.
Ваше Светейшество, светът е разтърсван от войните. Има конфликт в Украйна, болезнена рана и за църквите. Има трагедия в Газа, където хора умират от глад. Има и други войни, за които не се говори. Какво можем да направим, за да насърчим култура на братството и мира?
За съжаление, по света има много войни, често далече от интереса на големите световните медии. И след това Украйна, братоубийствена война, скандал за християнския свят и особено за православния. Както и Газа, и целият Близък Изток, където интереси, далечни на нуждите на съответните населения, карат да не се върви към справедливия мир, а към продължаване на мъчителна и нечовешка война. Като християни, ние се нуждаем гласът ни да бъде чут, обединени, така, както направиха нашите братя, гръцкият православен патриарх на Йерусалим, Теофил и латинският патриарх кардинал Пицабала. Трябва също така да засвидетелстваме непоколебимо желание за справедливост, защото без справедливост няма мир. Но като християни, ние имаме и непобедимо оръжие, молитвата. И никога не трябва да забравяме това.
Благодаря Ви, Ваше Светейшество, благодаря Ви и за участието в тази Среща за братството на народите, нова възможност за мир.
С радост приех поканата и съм тук в Римини, за да дам скромното си свидетелство. Утре ще се върна в Истанбул, в моето седалище.
Превод: Маня Кавалджиева
