杏MAP导航

Федерико Пиана – Светла Чалъкова - Ватикана

Известната творба на испанския художник Франсиско Гоя, озаглавена ?Сънят на разума ражда чудовища“, най-добре обобщава загрижеността, която произлиза от словото, което Лъв XIV произнесе на 26 юни по повод пленарното заседание на Съюза на благотворителните агенции на Източните църкви, ROACO. В това е убеден кардинал Клаудио Гуджероти, префект на Ведомството за Източните църкви и президент на ROACO. В разговор с ватиканските медии той подчерта, че думите на папата са програмни и интензивни, които пораждат дълбоко възмущение от всичко, което се случва по света. ?Човек има усещането, че хората губят това, което са изграждали през вековете по отношение на мисълта: свобода, права на човека, международно право и хуманитарно право. Изглежда, че всичко изчезва и папата ясно го заявява това“.

Политика на елита

Ето го сънят на разума, който ражда обезпокоителни чудовища, добавя префектът: ?Това човечество гледа безучастно собственото си самоунищожение. Появяват се някои гласове, но политиката продължава по своя път. Трябва да се каже обаче, че тя вече не е политика на народа, а се е превърнала в политика на елита: хора, които си присвояват правото на лидерска функция отвъд правилата“. Словото на папата, обяснява Гуджероти, предлага възможността да се разбере как в момента аргументите за дребния каботаж и късите перспективи не са достатъчни, когато човечеството вече не е способно да използва дълбок разум: ?Хората безпомощно наблюдават опустошението, което се разпространява като горски пожар. И когато поредният влиятелен човек бива упрекван за нарушаване на международното и хуманитарно право, той не отговаря, сякаш казва: това не ме интересува. Тогава как можем да мислим за диалог?“.

Земя на мъченици

Ситуация на необщителност, в която се намира и християнският Изток, който по своята същност е земя на мъченици. ?И винаги е било така“, потвърждава кардиналът. ?Това е земя на мъченици, която продължава да бъде жертва на мъченичество. Тази система на насилие принуждава християните да бягат, като на практика ги елиминира от земята им: а те са една от културните, социалните и политическите основи на същите тези земи“. Има и други въпроси, които измъчват сърцето на префекта: колко дълго ще трябва да продължи това мъченичество? Колко дълго ще трябва безпомощно да наблюдаваме убийствата на хора, които се молят? Дали насилието без граници е само резултат от религиозния фундаментализъм или крие политическа цел? ?Имахме илюзията“, казва той, ?че с края на съветското преследване християните най-накрая ще получат спокойно пространство за живот. Но това не е така. Възприятието, което тези християни имат, е, че не са желани, не са толерирани в собствената им земя“.

Опасност от изчезване

Опасността, която Гуджероти вижда на хоризонта, е тази от изчезване на християните. А присъствието на Източните църкви е много древно, най-близко до корените на християнството. ?Рискът е да се загуби съкровище, съставено от Отците на Църквата, от химни, от молитви, от традиции. И те не могат да бъдат заменени: в тялото Христово ще има празнота, но ще има и празнота в културата на човечеството“. Така, в унисон с мисълта на Лъв XIV, Гуджероти призовава света да се събуди, да започне да събужда отново онзи разум, който спи от твърде дълго време. ?Вече не можем – признава той – да се губим зад малките си борби за власт, вече не можем да манипулираме историята, за да получим всичко, което искаме. От всички малцинства християнското е най-забравеното, най-застрашеното от смърт. И все пак сред тези верни надеждата е все още жива, за разлика от нас, които ги наблюдаваме отвън“.

Икуменизъм на милосърдието

Въпреки войните и потисничеството, насилието и болката, ROACO работи неуморно за създаването на малки оазиси на надеждата, възстановявайки, където е възможно, и осъществявайки икуменически диалог. Измерение, което придобива структурно значение, защото, както твърди кардиналът, има за цел да ?премахване скандала на разделеното християнство. А историческата солидарност, която днес по необходимост се осъществява между църквите, е ясна покана за общение, което досега не сме могли да постигнем чрез богословско размишление“. По същество, икуменизъм на помощ и милосърдие.