Един народ под бомбите и глобализацията на безразличието
Андреа Торниели
Кадрите от експлозията са красноречиви: снаряд, изстрелян от израелски танк, улучи църквата ?Светото семейство“, католическа енория в Газа. В този комплекс, две църкви и едно училище, от близо две години живеят петстотин разселени палестинци, семейства, останали без дом. Трима души загубиха живота си.
Други десет са ранени. Една от тях е Сухаил, тя сътрудничи на вестник ?L'Osservatore Romano“ със своя кратка рубрика: Пиша ви от Газа. Колонката отпреди няколко дни, от 8 юли, беше озаглавена ?Любовта е по-силна от войната“ и завършваше така: ?Нека се молим не само Газа, но и целият свят един ден да живее в мир, чрез взаимната прошка и помирението. Ден, в който няма да има повече войни, защото любовта е по-силна от войната“.
Израелските власти се извиниха с твърдението, че става дума за грешка, че Израел зачита местата за поклонение и че ще бъде проведено разследване по случая. Тези твърдения със сигурност не са успокояващи, не само защото са опровергани от красноречивите кадри на разрушените джамии и нападнатите църкви – ударът над православната църква ?Свети Порфирий“ коства живота на десетки хора – но и защото от година и половина все още се очакват резултатите от разследването на убитите от снайперист две християнки в енорията в Газа. Особено показателни в това отношение са думите на израелския посланик в Италия, Джонатан Пелед, който каза: ?нямаме никакво намерение да поставяме в опасност гражданските институции“.
?Но терористите са навсякъде, дори в обществени сгради като училища и, за съжаление, места за поклонение“. Тези твърдения правят силно впечатление, защото по някакъв начин представят контекста на това, което бе наречено ?грешка“. Петстотин беззащитни хора, много от които ежедневно се събират, за да се молят с броеницата, неволно се превърнаха в странични мишени, защото, както казва посланик Пелед, ?това понякога са последствията от войната“.
Както добре знаят читателите и слушателите на ватиканските медии, ние не чакахме смъртта на християните, за да говорим за ежедневните изтребления в Газа, където всяка седмица десетки невинни деца, жени и мъже биват убивани, колатерални жертви на нападенията или атаките от страна на онези, които би трябвало да гарантират безопасното разпределение на храната. Не говорим за жертвите в Газа сега, когато те са християни или защото Сухаил е сериозно ранена:
всичките невинни жертви викат за отмъщение пред Бога, всеки живот е свещен и християните от Ивицата Газа, от всички деноминации, споделят във всяко отношение съдбата на своя народ, страдалческият палестински народ. Нечовешкото изтребление извършено срещу Израел от терористите на Хамас на 7 октомври 2023 година бе недвусмислено осъдено от Светия Престол, който призова за освобождаването на всички заложници и за признаване на правото на Израел да се защитава.
Но това нечовешко избиване, за сметка на толкова много невинни граждани, не може да оправдае шестдесет хиляди загинали и градове, сравнени със земята. Не може да оправдае мълчанието и бездействието на толкова много хора, които се преструват, че не виждат.
Затова никога няма да се уморим да осъждаме абсурдността на тази война, повтаряйки думите, отправени на 26 юни от папа Лъв XIV към Срещата на агенциите за помощ на Източните църкви: ?Ние всички, цялото човечество, сме призовани да преценим причините за тези конфликти, да проверим истинските и да се постараем да ги преодолеем, и да отхвърлим лъжливите, плод на емоционална престореност и реторика, като решително ги разобличим. Хората не могат да умират заради фалшиви новини“.
Призовани сме да преодолеем тази глобализация на променящото се безразличие, която с право ни кара да се възмущаваме за някои жертви и да пренебрегваме други. Призовани сме да гледаме реалистично на ситуацията в Близкия Изток и на абсурдната ескалация на войната, с постоянното отваряне на нови фронтове, сякаш оцеляването на лидерите на власт, било то в терористичните организации или в държавите, зависи от безкрайното продължаване на войните, а не от мира.
Време е международната общност най-после да намери смелостта да се намеси с всички средства, предоставени от закона: за да замлъкнат оръжията, за да престанат изтребленията и за да се сложи край на игрите на властта, чиято цена се заплаща от хиляди невинни жертви.
Превод: Маня Кавалджиева
