Вакантно седалище и Юбилей, днес както през 1700 г.
Паоло Ондарца – Светла Чалъкова - Ватикана
Има много аналогии между ?Вакантното седалище“, което Църквата преживява в наши дни, и това от 1700 г. Също тогава е бил честван юбилей: той е бил свикан от Инокентий XII, който, страдащ от подагра не е присъствал на обреда за отваряне на Светата врата на Рождество Христово през 1699 г. и е починал на осемдесет и пет години на 27 септември 1700 г.
Той е погребан във Ватиканската базилика, но изборът на неговия наследник, Климент XI, е отложен до 23 ноември.
Светият Дух и надеждата да не останем сираци
В памет на тези почти два месеца вакантност на Свети Петровия престол е изсечена монета, която се съхранява в колекцията от монети на Ватиканската апостолическа библиотека. На обратната страна е изобразен гълъб, символ на Светия Дух, с латинския стих, взет от Евангелието от Йоан: Non vos relinquam orphanos или ?Няма да ви оставя сираци“ (Йоан 14:18).
?Това е препратка към смъртта на Инокентий XII, но също така и ясно послание на надежда за Конклава, който ще започне скоро след това“, обяснява пред Vatican News Елеонора Джампиколо, директор на отдела по нумизматика на Ватиканската библиотека.
Инокентий XII и изборът за бедните
?Orphanos (сираци) се отнася до християните, останали без духовното ръководство на Инокентий XII, известен като ?бащата на бедните“, и поради тази причина отношението му е много подобно на това на папа Франциск“. Всъщност, този папа е запомнен с вниманието си към бедните и маргинализираните: ?По време на понтификата си той е започнал дейност в помощ на сираци и бездомни. Достатъчно е да споменем института, който е създал в Латеранския дворец, или комплекса ?Сан Микеле а Рипа Гранде“, където са били приютявани и обучавани млади сираци от Рим“.
Елеонора Джампиколо подчертава, сходството между решението на Инокентий XII да дари всичките си активи за каузата на бедните след смъртта си и изборът на Франциск да дари притежаваното от него за дейности за интеграцията на затворниците.
Светият Дух на Конклава
?Гълъбът, символ на Светия Дух – продължава нумизматичната експертка – се превръща в типично представяне на ?Вакантното седалище“, започвайки от 17-ти век: Той е израз на божественото ръководство, което трябва да ръководи избора на новия папа“. В долната част на това изображение на обратната страна на монетата четем ?Anno Iubil“: за разлика от Юбилея, започнат от Франциск миналото Рождество Христово, откриващият обред на Светата 1700 година, с традиционните три удара с чук, не е извършен от Инокентий XII, който е бил тежко болен.
Светата врата, която не е отворена от папата
По онова време кардиналите срещат да назначат заместник. Ето защо тогава се събират камерлинга, вицеканцлерът и деканът на кардиналската колегия. Поради нестабилното здравословно състояние на последния, изборът паднал върху заместник-декана, кардинал дьо Буйон. ?Именно той отваря Светата врата в коледната нощ на 1699 г.“, отбелязва Джампиколо: ?Когато е трябвало да се изсече юбилейният медал от 1700 г., гравьорът не иска да изобрази кардинала, отворил вместо папата Светата врата, а избра да изобрази Светата врата вече отворена и прекосена от верните в шествие“.
Послания, поверени на монети
Комуникативната сила на монетите и медалите, съхранявани в отдела по нумизматика на Ватиканската библиотека, е мощна: ?Те са били основно средство за комуникация. Изображенията, които са били изобразени върху тях, са били разбираеми дори за тези, които не са могли да четат“, потвърждава директорът. ?Парите са и средство за размяна, докато медалът е преди всичко документ, средство за комуникация. Той се превръща в документ за нас, потомците, които го изучаваме“.
Папата дава живота си за Църквата
Емблематичен за близостта на Инокентий XII с бедните е един друг медал. На лицевата му страна е изобразен бюстът на Папата, а на обратната страна е изобразена благотворителност, помагаща на бедните: ?В Легендата се намеква за наследство. Това е цитат от текста на Сирах, който казва, че родът на праведните ще остане завинаги“. Любовта на папа Пинятели към поверените му чеда, към Църквата, е окончателно отбелязана с последен медал с по-големи размери, който Елеонора Джампиколо ни показва, преди да се сбогуваме: ?Изработен е от жена, Беатриче Хамерани, принадлежаща към едно от семействата на най-важните гравьори на папския монетен двор. На обратната му страна можете да се види пеликан, който разкъсва гърдите си, от които тече кръв, за да нахрани малките си“. Иконография, която традиционно представя жертвата на Христос и неговата любов към човечеството.
