В Сикстинската капела, където всичко говори за Божието присъствие
Паоло Ондарца и Еудженио Мурали - Ватикана
Привлича вниманието, успокоява духовете. Властният и спокоен жест на Христос Съдията на Микеланджело е центърът и двигателят на широкото и въртящо се движение на приблизително четиристотин фигури, включително души, светци, ангели и прокълнати, които съставляват голямата стена - около 14 на 12 метра - зад олтара на Сикстинската капела. На това място, върхът на изкуството и духовността, наследникът на Петър ще бъде избран през следващите дни.
Под погледа на Исус и Мария
В центъра на Страшния съд, Божият Син седи полугол върху облаците, с лявата си ръка, показваща прободената му страна, а с вдигната дясна обявява провъзгласяването на присъдата. До Него, с Него, вмъкната в светлина под формата на бадем, е Дева Мария: тя винаги се е застъпвала за спасението на хората, но сега главата ? е обърната настрани, почти примирена. Тя вече не може да се намеси, а само да чака думите на Сина си. Майчинският поглед на Девицата е обърнат надясно към избраните, възнасящи се към небето в панела с възкресението на плътта; строгият поглед на Христос е насочен към прокълнатите души, отчаяни и измъчвани, тласкани от демони в устата на ада. Някои се опитват да се спасят от вечното осъждане, изкачвайки се напразно по облаците.
Харон и Минос
В долната част на композицията Харон, адският кормчия, удря с греблото си и принуждава прокълнатите да слязат от лодката, за да ги отведе до Минос. Адският съдия с дълги магарешки уши е обвит в кълбетата на змия, която е захапала гениталиите му, което символизира края на човешката раса. Препратката към Данте, изобразен сред блажените души, е очевидна.
Фигурите на светците
Скулптурната пластика на Микеланджело, вдъхновена от шедьоврите на Лаокоон или Торса, съхранявани в Двора на статуите във Ватикана от Юлий II, характеризира и фигурите на светците Петър с ключовете, Лаврентий с решетката, Екатерина Александрийска със зъбното колело, Себастиан, коленичил със стрели в ръка, Вартоломей държащ в ръцете си кожата, която палачите са му откъснали: в нея художникът изобразява деформираното му и измъчено лице. Сред тези портрети на героите на вярата, скорошни проучвания идентифицират и лицето на Мария Магдалена, апостол на надеждата, чийто литургичен празник, по молба на папа Франциск, се чества всеки 22 юли от 2016 г. насам: жената, образец на покаяние, прошка и изкупление от греха, е идентифицирана с русокосата фигура, целуваща големия кръст вляво от Христос Съдията.
Ангелите от Откровението
Под величествената фигура на Христос изригва силата на звука: тази на дългите тръби на ангелите от Откровението на св. Йоан Богослов, чиито бузи са издути, за да напълнят тръбите с въздух, за да събудят мъртвите. Тези, които са отдали живота си на Христос, са спасени. Това послание сякаш излиза от двата лунета в горната част, отдясно и отляво, където са представени групи ангели, носещи символите на Страстите Христови: кръста, заровете, трънения венец, колоната на бичуването, стълбата и прътът с гъбата, напоена с оцет.
Светлината побеждава тъмнината
Според Микеланджело това е Парузия, идването на Исус в края на времената, което поставя началото на Божието царство. Цялото измъчено, мъчително видение в трагичната деформация на телата обаче е пронизано от сиянието на Символа на вярата. Светлината побеждава тъмнината, блясъка на небето, с цвят на синьо лапис лазули.
Въпреки това Страшният съд е обект на сериозен спор между кардинал Карафа и Микеланджело: художникът е обвинен в неморалност и нетърпимо безсрамие, показвайки голи фигури, с открити гениталии. Затова започва кампания за цензурирането му (известна като Кампанията ?смокиново листо“), организирана от Карафа и Монсиньор Сернани за премахването на фреските. Церемониал-майсторът на папата Биаджо да Чезена също се включва, казвайки: ?По-скоро е безобразие в такова свято място да се показват всички тези голи тела, позирайки толкова безсрамно!“ и че ?това не е стенопис за папска капела, а по-скоро за обществена баня или кръчма“.
Гениталиите по-късно са покрити от художника Даниеле да Волтера, когото историята ще запомни с прякора ?Il Braghettone“ (?художникът-гащи“).
Светилище на богословието на човешкото тяло
Преди тридесет години ?реставрацията на века“ възстанови блясъка на оригиналните цветове на стенописите, още в началото на ХХ век забелязан от основателя на Лабораторията за реставрация на Ватиканските музеи, Биаджо Биаджети от Марке. За да се запази изобразителната повърхност в добро състояние, възстановена до чистотата си от консервативната намеса, която остави целия свят безмълвен през 1994 г., всяка година Сикстинската капела е обект, между средата на януари и средата на февруари, на редовна поддръжка, извършвана от ?Реставраторския отдел“, чиято цел е да направи екологично-климатологичен мониторинг на параклиса, подложен на непрекъснато въздействие на антропогенния натиск.
Съзнание за Божието присъствие
Решението за премахване на ?гащите“ се дължи и на реставрацията през 90-те години на миналия век, като са запазени само няколко като историческо свидетелство за Контрареформацията и намесата на Даниеле да Волтера. В проповедта на литургията за откриването на реставрацията, Йоан Павел II не се поколеба да определи Страшния съд и по-общо Сикстинската капела като ?светилището на богословието на човешкото тяло“. В Апостолическата конституция Universi Dominici Gregis от 1996 г. същият папа нарежда Конклавът да продължи да се провежда в тази зала, ?където всичко допринася за подхранване на съзнанието за присъствието на Бог, пред Когото всеки човек трябва да се представи един ден, за да бъде съден“. Според папа Войтила, фреските на Микеланджело, по-специално Страшният съд, изрисуван за 450 дни между 1536 и 1541 г., биха допринесли за подготовката на душите на кардиналите избиратели да приемат вътрешните движения на Светия Дух.
?Римският триптих“ от Йоан Павел II
?И точно тук, в подножието на тази изумителна Сикстинска полихромия, / кардиналите се събират - / общност, отговорна за наследството на ключовете на Царството. / То пристига точно тук. / И Микеланджело ги обгръща, дори и днес, във видението си“, пише Йоан Павел II в уникално свидетелство за емоциите, предизвикани у него от фреските на Микеланджело по време на конклавите през 1978 г., в своя ?Римски триптих. Медитации“ (Libreria Editrice Vaticana през 2003 г. и през 2011 г. от Bompiani, редактиран от Джовани Реале).
На прага на Сикстинската капела
В поетичната си творба полският папа съзерцава параклиса: ?Намирам се на прага на Сикстинската капела – / може би всичко това беше по-лесно за тълкуване на езика на ?Битие“ – / но Книгата чакаше образа. – Точно така. Тя чакаше своя Микеланджело. / Защото Този, който създаде, / ?виждаше“ – видя, че ?това е добро“. / ?Той видя“, а след това Книгата чакаше плода на ?видението“. / О, човече, който също виждаш, ела – / Призовавам ви, ?гледачи“ на всички времена. / Призовавам те, Микеланджело! / Във Ватикана има параклис, който чака плода на твоето видение! / Видението чака образа. / Откакто Словото стана плът, видението оттогава чака“.
Видението на конклавите
В същия Римски триптих, както тогавашният кардинал Ратцингер обясни на 6 март 2003 г., по повод представянето на произведението, ?съзерцанието на Страшния съд, в епилога на втория панел, е може би частта (...), която най-много трогва читателя. От вътрешния поглед на папата отново изплува споменът за конклавите от август и октомври 1978 г. Тъй като и аз присъствах, знам добре как бяхме изложени на тези образи в часовете на великото решение, как те ни питаха; как те внушаваха в душата ни величието на отговорността“.
?Нека видението на Микеланджело им говори“
Това са думите на Йоан Павел II в Римския триптих: ?Така беше през август и после през октомври, в паметната година на двата конклава / и ще бъде така отново, когато се появи необходимостта след моята смърт. / За тази цел видението на Микеланджело трябва да им говори. / ?Конклав“: споделена загриженост за наследството на ключовете, ключовете на Царството. / Ето, те се виждат между Началото и Края, / между Деня на Сътворението и Деня на Страшния съд. / На човека е дадено да умре само веднъж и тогава Съдът! / Окончателна прозрачност и светлина. / Прозрачността на събитията – / Прозрачността на съвестта – / Необходимо е, по случай конклава, Микеланджело да поучи хората – / Не забравяйте: Omnia nuda et aperta sunt ante oculos Eius (Всичко е голо и открито пред очите Му). / Ти, който проникваш във всичко – посочи! / Той ще посочи…“.
