Физикела: прошката променя живота
Маня Кавалджиева – Ватикана
В проповедта си про-префектът на Дикастерията за евангелизация се спря на притчата за блудния син от Евангелието според Лука. Той подчерта, че тази притча е една от най-хубавите страници на Новия завет и литературата като цяло.
?Иисус не можеше да говори на човек за Бога с по-смислени думи от тези, използвани в тази притчата“, отбеляза архиереят.
Архиепископ Физикела призова присъстващите да се идентифицират с един от героите на притчата, като подчерта, че у всеки от нас има нещо както от първия, така и от втория син, за които се говори в евангелието.
Подобно на първия син, отбеляза Физикела ?рано или късно всички ние искаме наследството“, искаме ?да бъдем свободни, самостоятелни, да поемем отговорността за нашето съществуване“, с последствието да се провалим. Защото сме ?далеч от Бог и неговия дом, Църквата“, и в крайна сметка поемаме по ?пътя, който ни води да вършим безполезни неща, да използваме празни мисли и да докосваме с ръка отдалечаването от източника на любовта“.
Другият син, ?твърде подобен на всички нас", напомни Физикела, изживява завръщането на брат си ?с гняв и негодувание". Като него, за годините на вярно служение ние искаме да получим нещо и да ?празнуваме с приятелите си, да получим нещо в замяна, до такава степен, че ?смесваме безвъзмездността на служението и го превръщаме в средство на негодувание срещу Бог“. От отговора на Отца, а именно ?Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое”, се вижда нашия грях. Ние не разбираме ?стойността на близостта с Бог“.
Про-префектът на Дикастерията за евангелизация по този начин призовава да ?направим наши бащинските чувства“ на бащата от притчата и ?да можем да гледаме надалече, за да уловим незабавно присъствието на тези, които са се отдалечили, но се приближават“. Той подчерта, че ?незабавно трябва да изоставим късогледството“ на мислите и поведението, ?за да разтворим сърцата и умовете си и да се приближим до онези, които вървят към нас“.
И в прегръдката на сгрешилия син се разбира ?в каква степен любовта забравя греха, а прошката ни кара да гледаме право в бъдещето", което да живеем достойно.
След това бащата проявява търпение към втория син, ?сдържан и ядосан“, като не го упреква, а го моли за нещо много по-ангажиращо: ?да признае, че любовта променя живота; че прошката възвръща нов живот; че споделянето е плод на щедростта, която ни е дарена“. Накрая, заключава Физикела, ?двамата сина трябва да признаят, че са братя“ и да се завърнат заедно у дома на бащата, защото само заедно ?може да се прояви величието на Бащината любов“.
На мисионерите на милосърдието, ?специален инструмент за помирение“, задачата е да напомнят на всички, както прави Исус с тази притча, ?колко безгранична е Божията любов“ и колко различна е от нашата. И че Евхаристията ?е извор на прошката“, празничната трапеца, поискана от бащата, по време на която се извършва истинското и пълното помирение, защото тук пожертвуванието на Христос има своя най-висш израз. Служението на помирението наистина, подчертава архиепископът, ?изисква да бъде евхаристийно, за да изрази напълно тайната на нашата вяра“.
