杏MAP导航

Андреа Торниели

?Смисълът на пътя, който Секретариатът на Синода предлага на местните църкви, не е да се добавя работа към работа, а да се помогне на Църквите да вървят в синодален стил“. С тези думи кардинал Марио Греч, генерален секретар на Синода, представя пред ватиканските медии съпътстващата програма на изпълнителния етап, одобрена от папа Франциск.

Ваше Високопреосвещенство, Синодът за синодалността изглеждаше приключил... а сега се отваря нов етап, по желание на папа Франциск, който от болницата ?Джемели“ одобри работния календар за следващите три години.

Вярно е, мнозина смятаха, че Синодът е приключил с провеждането на втората сесия на Асамблеята през миналия октомври. В действителност, апостолската конституция Episcopalis Communio ?превърна“ Синода от събитие в процес, състоящ се от три етапа: подготвителен, церемониален и изпълнителен (ЕС, чл. 4). Този преход изисква истинско ?обръщане“, промяна на начина на мислене, което изисква време, за да се вкорени в практиката на Църквата.

Но това разграничаване е фундаментално: публикуването на ?документ“ не е достатъчно, за да може това, което излезе наяве от двата етапа на синодалния процес, да бъде приложено в живота на Църквата. Този ?документ“ трябва да бъде ?приет“ като резултат от духовното разпознаване и визията за промяна. И така и стана: Светият Отец, който е в основата на единството на Църквата и гарант на синодалния процес, със Заключителния документ възлага на местните църкви и техните групи задачата да поставят в своя местен контекст препоръките на Асамблеята, както той препоръчва в своята ?Придружаваща бележка“ към Заключителния документ. И много църкви вече щедро отговориха и се задвижиха: така че в действителност работата никога не е спирала след приключването на Асамблеята.

Какво ще стане от сега до 2028 г.?

Това, което сега се съобщава, е по-скоро процес на придружаване и оценка на етапа на прилагането, който вече е в ход: решение, което Светият Отец взе и благодарение на приноса на Редовния съвет на Генералния секретариат на Синода, съставен предимно от членове, избрани по време на Асамблеята. И този процес не компрометира участието на всяка Църква в приемането и прилагането на резултатите от Синода по оригинален начин: с него, папата насърчава цялата Църква да упражнява отговорност, дори голяма съотговорност, защото, именно като се оценяват местните църкви, насочва в същото време епископската колегия да упражнява своето учение.

И така, каква по-точно е целта на този път?,

Това е процес, който има за цел да насърчи дискусията между църквите относно прозренията, получени в етапа на приложение.  След период, посветен на работата на всяка местна реалност (до 2026 г.), желаем, в синодален стил, да създадем пространства за диалог и обмен на дарове между църквите. Това е един от най-ценните аспекти, появили се по време на синодалния път. Целта е прилагането да не се извършва по изолиран начин, сякаш всяка епархия или диоцез са самостоятелна единица, а връзките между църквите да бъдат засилени на национално, регионално и континентално ниво.

В същото време тези моменти на съпоставка ще позволят истински ?съвместен път“, предлагайки възможност за оценка, в дух на съвместна отговорност, на направения избор. Така срещите, планирани за 2027 г. и началото на 2028 г., естествено ще придружават пътя към Църковния събор през октомври 2028 г. Следователно тази заключителна Асамблея ще може да предложи на Светия Отец ценни елементи, плод на истинска църковна практика, за да направи той духовно разпознаване като Наследник на Петър, с перспективи, които да предложи на цялата Църква. Реализацията и преценката трябва да вървят заедно, преплитайки се в динамичен и споделен процес: именно това е културата на отчитане, породена от Заключителния документ.

2026 ще бъде година, изцяло посветена на работата на отделните епархии. Какво се очаква?

Важно е да се тръгне отново от работата, извършена в периода на изслушването,  но също толкова важно е той да не се повтаря дословно. В този етап вече не става дума само да се слуша и да се отчита вслушването в Божия народ, а по-скоро да се позволи на ръководителите на църквите и на синодалните групи да продължават диалога с останалата част от Божия народ във връзка със съдържанията, които са възникнали по време на синодалния пъ, в тяхната цялост, така че този път да бъде пригоден към собствената култура и традиция.

Това също е друга възможност да се обърнем към всички Божии хора като участници в пророческата функция на Христос (виж Гал. 12) и субекти на sensus fidei (смисъла на вярата). Надявам се принципът на ?кръгово движение“ в църквите и между църквите да стане действащ в редовната практика на Църквата.

Как трябва да действат местните църкви?

Ние сме призовани не само да повтаряме, но и да гарантираме, че всички членове на Божия народ са активни субекти на църковния живот и да определяме пътя на всяка Църква въз основа на тази призната способност, която трябва да бъде подкрепяна и подготвяна. Тази първа година и половина ще бъде и възможност за включване на онези, които преди това са участвали по-малко активно. За да изживяваме синодалния опит, за да провеждаме духовно разпознаване, което направи много за израстването на нашите общности. Сега, когато картината е по-ясна и се получи по-споделено разбиране за синодалността, заедно – без изключение – можем да намерим инструменти, за да продължим по пътя с обновена енергия.

Как можем да включим в по-голяма степен Божия народ, избягвайки риска синодалният път да остане ограничен до теми за ?експерти“, за хора, които вече са включени в църковните структури? Как можем да гарантираме, че тази нова отговорна стъпка няма да се възприеме като още една бюрократична задача, която се добавя към останалите?

Подготвителният документ, който постави началото на целия синодален процес, започва именно с това изявление: ?Божията църква се свиква в Синод“. Няма нищо, което да ангажира цялата Църква и всички в Църквата повече от синодалния процес. Това се видя в първия етап, с изслушването на Божия народ в местните църкви. Сега пътят, който трябва да се измине, е същият. Този път на изпълнение е отговорен не защото изисква добавяне на други дейности за ?пасторските работници“, по-специално за ръкоположените, назначените или фактическите служители.

Ангажиментът е да изживяваме църковния път на всяка Църква със синодален начин на мислене, със синодален светоглед, развивайки синодален стил, който съставлява предпоставката за форма на синодална Църква. Повтарям това прилагателно, за да подчертая как въпросът е начинът на мислене. Смисълът на пътя, който секретариатът на Синода предлага на местните църкви, не е да се добавя нова работа към работата, за да се отговори на искания, които идват отвън или отгоре, а за да се помогне на църквите да вървят в синодален стил; с една дума, да бъдат наистина Църкви, където portio Populi Dei (част от Божия народ), поверен на Епископа с помощта на неговото свещеничество и на служенията, да е наистина Църква от свързани хора, които въплъщават Евангелието на мястото, където се намират.

Можете ли да кажете няколко думи за работата на работните групи и разяснения по отделни теми?

Работата на 10-те проучвателни групи вече е доста напреднала, въпреки, че естествено има разлики от група до група. Това стана ясно от неотдавнашна среща, организирана от Генералния секретариат с участието на всички координатори на групите. Работната методология е доста разнообразна, въпреки, че – според точното указание на Светия Отец – всяка група се е ангажирала да възприеме синодален стил, в много случаи служейки си с метода на ?духовно разпознаване“ и също така вслушвайки в казаното извън групата, което може да помогне да се вземат предвид множество гледни точки. От голяма полза са и приносите, които идват през последните месеци от отделни лица или асоциации.

И много епископи, следвайки поканата, отправена към тях, също насърчават духовно разпознаване в своите местни църкви по въпросите, представени на вниманието на групите и ни изпращат резултатите. Докато в някои случаи самите групи настояха за мнения, например като се обърнаха към Епископските конференции или към апостолическите нунциатури, или като се консултираха с експерти, или дори провеждайки съвместни срещи между групи, занимаващи се със сродни въпроси.

Кога ще приключи работата?

Все още е трудно да се каже кога групите ще приключат работата си. Както беше посочено преди година, по време на тяхното създаване, групите са поканени да представят своите заключения на Светия Отец ?по възможност до юни 2025 г.“. Някои от групите би трябвало да могат да спазят този срок. Други, обратно, може да имат нужда от допълнително време, но при всички случаи ще представят междинен отчет за работата си до края на юни. Едновременно работи и Комисията по канонично право, създадена още през 2023 г., която е готова да окаже подкрепата си на 10-те групи по въпросите от нейната компетентност, както и Група, създадена в рамките на SECAM (Асоциация на Епископските конференции на Африка и Мадагаскар) за пасторската грижа за тези, които живеят в ситуации на полигамия.

Можете ли да обясните какво представлява Църковният събор през 2028 г.? В писмото изрично се казва, че няма да бъде нов Синод...

Бих казал, че Синодът 2021-2024 беше ?първи път“ за много неща. Това беше първият път, когато законодателството Episcopalis Communio беше приложено изцяло; това беше първият път, когато цялата Църква и всички в Църквата имаха възможност да участват в синодалния процес; това беше първият път, когато членове, които не бяха епископи, участваха в Асамблеята; това беше първият път, когато Заключителен документ беше незабавно одобрен от Светия Отец, участвайки по този начин в неговата редовна учителна власт. Сега – в третия етап на синодалния процес – е първият път на Църковен събор. Тъй като става дума за първи път на Църковен събор на равнището на цялата Църква, много неща все още трябва да се уточнят, въпреки че можем да почерпим от опита на събранията на континентален етап, всичките те църковни.

Какви характеристики ще има? С какво ще се различава от двете сесии на Синодалното събрание, които изживяхме през 2023 и 2024?

Целта на Църковния събор, който представлява последното събитие на целия процес, не е нищо друго освен посоченото в Заключителния документ за третия етап, а именно да се конкретизира визията за размяна на дарове между църквите и в Църквата като цяло (виж №№ 120-121). Ако по време на етапите на третата фаза бъде възможно да се извърши обмен на дарове на различните нива на групи от църкви (провинции, епископски конференции, международни срещи на епископски конференции) чрез съпоставка и споделяне на процесите, започнали в местните църкви, Църковният събор ще представлява възможността да се съберат всички плодове, които са узрели на ниво Църква.

Възможността на този Църковен събор се съдържа изцяло във финалното приветствие на Светия Отец при приключване на второто събрание на Синода. Той поясни, че ?по някои аспекти от живота на Църквата, посочени в Документа, както и по темите, поверени на десетте ?Проучвателни групи“, които трябва да работят свободно, за да ми предоставят предложения, е необходимо време, за да се стигне до избор, който да включва цялата Църква. Тогава аз ще продължа да слушам епископите и поверените им църкви". Третият етап съответства на това време на изслушване как Заключителният документ действа в живота на църквите, а окончателното събрание представлява момента на синтез, способен да събере плодовете на това слушане […].

В календара, предложен с писмото, се говори за нова юбилейна среща, предвидено през идващия октомври, тази на синодалните групи. За какво става въпрос?

Юбилеят е тясно свързан с поклонничеството. Синодалната Църква е поклонническа Църква, което се вижда в ?съвместния път“ на Божия народ към изпълнението на Царството. Юбилеят на синодалните групи и участващите органи (тъй като тези структури също предлагат пространства за синодален живот в местните църкви) иска да бъде празничният момент, в който това синодално измерение на Църквата се проявява в пътя на Божия народ до гроба на Петър […] И в този случай цялата Църква трябва да бъде на поклонение. Замислихме да свикаме синодалните групи, защото те са съставени от хора, които са вложили своето време и енергия в услуга на синодалния процес. Поискахме те да се активират отново, защото ще бъдат ?аванпост“ в този процес на изпълнение.

Какво очаквате от тази среща?

С тях възнамеряваме да я изживеем не само като празничен момент, но и като ?подходящо“ време за задълбочаване на синодалността като реорганизиращо измерение на Църквата, с всичко, което следва от това за пътя на Църквата, която желае да осъществи синодално обръщане, както ни напомня Светият Отец в своето послание за Великия пост, който е понастоящем. Като се има предвид, че това синодално обръщане би могло да помогне за обновлението на Църквата и за нов мисионерски тласък, наистина това е основание за надежда, която не разочарова.

Това писмо до епископите и поверения им Божи народ, публикувано днес, ще бъде ли придружено с други помощни елементи?

В момента не предоставяме материал или допълнителни указания освен тези, които се съдържат в писмото до местните църкви. Те вече имат всичко необходимо, за да работят по изпълнението: Заключителният документ. И различните моменти, представени в писмото, ще бъдат по-добре дефинирани с тяхната помощ и, естествено, с Редовния съвет на нашия секретариат. През последните години имахме различни много полезни онлайн срещи с епископи и епарси, с епископските конференции и еквивалентните органи на Източните католически църкви, с международните срещи на епископските конференции; затова не изключваме провеждането на подобни срещи и през този нов етап, за да се споразумеем за хода на проекта. Много пъти съм казвал, че задачата на Генералния секретариат на Синода не е да дава отгоре указания, които трябва да бъдат следвани, а е преди всичко готовността за вслушване в нуждите, интуицията и предложенията, които ни се подават от местните църкви. Помощта, която възнамеряваме да предложим в този етап, като се започне от май - както беше обявено - ще бъде в резултат и на този опит за църковно изслушване.

Можете ли да кажете с няколко думи каква е същността на посланието, произлязло от двойното Синодално събрание, посветено на синодалността?

Да се каже само с няколко думи дори само ?същността“ на посланието, произлязло  от Синодалното събрание и то в две сесии, рискува да бъде твърде ограничаващо. Несъмнено бих подчертал динамиката на процеса: преходът от първата към втората сесия показа как действа духовното разпознаване, чрез продължително изслушване, което позволява да се развие съгласието.  

Заключителният документ е зрелият резултат от един търпелив, поетапен процес, през който научихме синодален стил и метод. Синодалният процес казва на всички, че синодалността е възможна; че е възможен синодален стил на Църквата; че синодалната форма на Църквата е възможна. И насърчава всички да направят това възможно, в покорността на Светия Дух, която води Църквата в тази посока, защото призовава Църквата към обновено мисионерско свидетелство на радостта от Евангелието.

Каква роля ще има заключителният документ, одобрен през 2024 г.?

Окончателният документ е зрелият плод на този процес. Съдържанието му е такова, че да представлява карта за обръщането и обновлението на Църквата в синодален смисъл. Цялата работа, която ни очаква през следващите три години, е вдъхновена от съдържанието на този Документ, което трябва да се изпробва, за да се провери възможността за реализирането му в живота на Църквата. Позволете ми да направя две подчертавания.

Първото: че Заключителният документ представлява авторитетен акт на възприемане на Втория Ватикански събор, ?като продължава неговото вдъхновение и възобновява неговата пророческа сила за днешния свят“ (ЗД 5). Наистина, Документът казва, че ?синодалният път всъщност прилага това, на което Съборът ни  научи за Църквата като Тайна и Божи народ, призован към светостта чрез непрекъснато обръщане, което идва от вслушването в Евангелието“ (ЗД 5).

Второто: че откъдето и да се влезе - било от основите на синодалността, изразени в първа глава, или от която и да е друга глава -, когато се изследват темите, които се преплитат в Документа, се долавя дълбокото единство и хармония на текста. Това е документ, който позволява да се види красотата на Църквата и възможността за нейното обновление: обновление, което, когато се тръгва по пътя на синодалността като начин на съществуване и действие, се осъществява в богатството на Преданието. Съвсем накратко може да се каже: същността на посланието е, че всички ние, кръстените, всички сме ученици и всички сме мисионери, сериозно ангажирани с едно обръщане на взаимоотношенията, за да се улесни срещата на Исус с мъжете и жените на днешния ден. Синодът предложи и предлага елементи и перспективи за пастирското и мисионерско обръщане, към което папа Франциск ни призова още от началото на своя понтификат.

man / VatNews