Папата: съкровището на нашия живот се умножава чрез дела на милосърдие
София Халходжаева – Маня Кавалджиева – Ватикана
Обръщайки се към хилядите поклонници на площад ?Свети Петър“, епископът на Рим припомни, че в този евангелски откъс Исус говори за истинското съкровище на нашия живот. Призовавайки учениците си да ?си продадат имотите и да дадат милостиня“ (ст. 33), Господ моли да не пазим за себе си даровете, които Бог ни е дал, а да ги използваме щедро в полза на другите, особено на онези, които повече от други се нуждаят от нашата помощ, обясни Светият Отец:
?Не става дума само за споделяне на материалните блага, които имаме, но и за използване на нашите способности, време, душевна топлина, присъствие и емпатия“.
Накратко, всичко, което прави всеки от нас, според Божия план, е уникално, безценно благо, жив, пулсиращ капитал, за чийто растеж е необходимо да бъде развиван и инвестиран, иначе той изсъхва и се обезценява. Или се губи, попадайки във властта на онези, които като крадец го присвояват и го превръщат в обикновена стока.
Божият дар, който сме ние, не е предназначен да изчезне безследно, подчерта папата. За да бъде реализиран и изразен, той се нуждае от пространство, свобода, взаимоотношения, от любов: само тя преобразява и облагородява всеки аспект от нашето съществуване, правейки хората все по-подобни на Бога. Не е случайно, че Исус изрича тези думи, когато се възнася в Йерусалим, където ще се жертва на Кръста за нашето спасение“.
Делата на милосърдието са най-надеждната и печеливша банка, на която можем да поверим съкровището на живота си: там, както ни учи Евангелието, дори една бедна вдовица с ?две лепти“ става най-богатата в света (срв. Марк 12, 41-44). В тази връзка папата цитира проповед на Свети Августин (390, 2):
?Задоволен би бил онзи, който би направил от килограм бронз паунд сребро или от килограм сребро паунд злато; но от това, което даваме, получаваме нещо наистина различно: не злато и сребро, а вечен живот. Защото даденото ще се промени, понеже този, който го дава, ще се промени“.
Затова, призова Светият Отец, в семейството, в енорията, в училище и на работа, където и да сме, нека не пропускаме нито една възможност да обичаме. Именно такъв вид бдителност изисква от нас Исус: трябва постоянно да се учим да бъдем внимателни, отворени, чувствителни един към друг, така както Той се отнася с нас във всеки един момент.
?Братя и сестри, нека поверим това желание и стремеж на Пресветата Богородица: нека тя, Утринната звезда, ни помогне да бъдем в нашия разделен свят ?пазители“ на милосърдието и мира, както учи Свети Йоан Павел II (вижте Молитвеното бдение на 15-я Световен ден на младежите, 19 август 2000 г.) и както така прекрасно показаха младите хора, дошли в Рим за Юбилея“, призова Светият Отец поклонниците в края на своето обръщение.
