Папата призова за ?политика на надеждата“
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
В словото си папата благодари на делегатите за усилията им и ги призова да търсят начини за постигане на истински просперитет за човечеството.
Светият Отец отбеляза, че самата формулировка на темата отразява едновременно тревога и надежда: тревога за посоката, в която се движи светът и надежда за живот в пълнота, даден от Бога. За да се разберат днешните предизвикателства, папата предложи да се обърнем към наследството на свети Августин, който е писал ?за Божия град“ и за ?човешкия град“. Първият е изграден върху любовта към Бога и ближния, вторият върху гордостта и желанието за власт.
Тази богословска визия може да ни служи като ръководство пред променящите се съвременни тенденции: появата на нови центрове на тежестта, нестабилността на старите съюзи и безпрецедентното влияние на мултинационалните компании и технологии, да не говорим за многобройните въоръжени конфликти.
Според Лъв XIV, съвременният свят често разбира просперитета като материално богатство или индивидуална самостоятелност, като удобство и потребителски комфорт. Това обаче не носи истинско щастие: дори в най-богатите общества хората страдат от самота, отчаяние и липса на смисъл.
Истинската пълнота в живота се състои в ?развитието на човешката личност в нейната цялост“ – физическа, културна, морална и духовна. Това развитие е вкоренено в закона, вписан от Бога в сърцето на човека и е озарено от Евангелието.
То се проявява, когато хората живеят добродетелно и в здрави общности, намирайки радост не само в това, което имат, но и със съзнанието, че са деца на Господа, Който ги уверява: ?Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно“ (Йн., 10,10).
Папата е убеден, че бъдещето на обществото зависи от това какъв вид любов то ще избере за основа – любовта към себе си или любовта към Бога и ближния. Затова католическите законодатели са призовани да бъдат мостове между ?човешкия град“ и ?божия град“ и да се стараят властта да бъде подчинена на съвестта, а законът да служи на човешкото достойнство.
По този път трябва да се пазим от опасната мисъл, че нищо не може да се промени: трябва да имаме ?дързостта на надеждата“. Продължавайки линията на своя предшественик, който говореше за ?дипломация на надеждата“, Лъв XIV призова за ?политика на надеждата“ и ?икономика на надеждата“. С тяхна помощ светлината на Христос може да се отразява дори в днешния свят, пълен с предизвикателства и нестабилност.
В края на словото си Светият Отец благодари на гостите за желанието им да въплъщават Евангелието в обществения живот, увери ги в молитвата си и им пожела Христос, Князът на мира, да благослови и ръководи делото им за истинския просперитет на семейството на народите.
