Връзката между надеждата, миграцията и мисията в посланието на Лъв ХIV
Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана
Грижа за интересите на цялото човешко семейство
Надпреварата във въоръжаването, климатичната криза, на която не се обръща достатъчно внимание в световен мащаб и икономическите неравенства пораждат ?ангажиращи“ и все по-сложни предизвикателства. В този контекст, утежнен от конфликти, насилие и несправедливост, заявява папата, милиони хора са принудени да напуснат родината си в търсене на по-сигурно бъдеще. Оттук и констатацията за нарастващо безразличие към съдбата на другите.
Широко разпространената тенденция за полагане на грижа изключително за интересите на ограничени общности представлява сериозна заплаха за споделената отговорност, многостранното сътрудничество, постигането на общото благо и глобалната солидарност в полза на цялото човешко семейство.
Човешката мобилност – в търсене на щастие
Очертават се ?застрашаващи сценарии“, припомня папата, пред които надеждата за достойно бъдеще и мир за всички е не само легитимна, но и необходима и пророкувана в Писанието. Папата цитира книгата на пророк Захария, където ?семето на мира“ се проявява на площадите, гъмжащи от деца, с радост от възможността да играят безгрижно. В доверието у Бог, който ?винаги спазва обещанията си“, надеждата е тясно свързана с желанието за щастие, присъщо на човешките същества и в днешното ежедневие е въплътена в много мигранти, бежанци и разселени лица, в такава степен, че те се превръщат в ?привилегировани свидетели“, доколкото подновяват опита на пътуващия народ на Израел, състоящ се от несгоди, издръжливост и доверие.
И несъмнено търсенето на щастие – и перспективата то да се намери някъде – е със сигурност една от основните причини за съвременната човешка мобилност.
Във войните мигрантите са посланици на надежда
Самата Църква, подчертава още папата, е civitas pellegrina, цитирайки свети Августин и всеки път, когато се поддаде на изкушението за ?заседнал живот“, тя престава да бъде ?по света“ и става ?светска“.
В свят, помрачен от войни и несправедливост, дори там, където всичко изглежда изгубено, мигрантите и бежанците са посланици на надеждата. Тяхната смелост и упорство са героично свидетелство за вяра, която вижда отвъд това, което нашите очи могат да видят и която им дава силата да се противопоставят на смъртта по различните съвременни миграционни маршрути.
Мисията на мигрантите съживява духовната пустиня
Папата говори за това, което тнарича ?истинска missio migrantium (мисия, изпълнявана от мигранти)“, за която, както той уточнява, трябва да се осигури подходяща подготовка и постоянна подкрепа, произтичащи от ефективно междуцърковно сътрудничество. Така папата повтаря написаното от свети Павел VI в Evangelii Nuntiandi. Лъв XIV дори че счита мигрантите и бежанците ?истинска божия благословия“, която като такава трябва да бъде призната и оценена.
Наистина, със своя духовен ентусиазъм и жизненост, те могат да допринесат за съживяването на сковани и обременени църковни общности, в които духовната пустиня застрашително си проправя път.
Гостоприемство в братството
В посланието на Наследника на Петър надеждата се съчетава и с гостоприемството, което може да гарантира достойнство и възможност за пълноценно изразяване на собствените таланти. Затова насърчението на папата е да се създадат условия, в които онези, които чукат на вратите на друга държава, да могат да участват пълноценно в общностния живот, в дух на истинско братство.
Накрая, папата поверява мигрантите на Дева Мария, за да бъде тя тяхна утеха и подкрепа в осъществяването на онова Божие Царство, на което светът, да се надяваме, ще може все повече да прилича.
