Папа Лъв XIV и свят на висотата на децата
Алесандро Джизоти – Ватикана
Многобройни и богати на значение са образите, които ни дадоха тези първи два месеца от понтификата на Лъв XIV. Някои ще останат в колективната памет за дълго време, като например сълзите, сдържани на централната лоджия базиликата ?Свети Петър“, докато наблюдаваше ликуващия народ на едноименния площад в следобеда на 8 май в първото му Urbi et Orbi след избирането му. Но има един, много по-малко известен, който естествено носи със себе си послание и визия за бъдещето. Това е този, на който папа Лъв XIV клекнал до малко момиченце от Летния лагер на Ватикана, което му показва рисунка.
Усмивките на двамата са поразителни: папата очевидно гледа към обектива на човека, който го снима. Малкото момиченце е ?пленено“ от този жест и затова не гледа фотографа, а държи усмихнатия си поглед вперен в Лъв XIV. Защо този образ е толкова важен? Защото с това просто навеждане, Папата ни показва посока, която трябва да бъде следвана от всички и по-специално от онези, които днес държат съдбата на света в ръцете си: да се поставят на висотата на децата, да гледат света с техните очи. Как би се променила съдбата на човечеството, ако всеки от нас имаше смелостта да се смири, както направи Исус, когато - упреквайки учениците, които искаха да отпратят ?досадните“ деца - изрече онази безсмъртна фраза: ?Оставете децата да дойдат при Мен“.
Доколко допускаме децата да дойдат при нас днес? И най-вече доколко отиваме към тях. Към онези деца, съкрушени от войната, онези, гладуващи от егоизма на другите, онези, малтретирани от хиляди форми на насилие. Логиката, дори преди чувствата, би изисквала възрастните да защитават малките. Вместо това се случва точно обратното: във войните, решени от възрастни, първите, които страдат, са именно те: малките. Какво ще видим, ако се наведем до висотата на децата от Газа, Харков, Гома и многото, твърде много места, опустошени от въоръжени конфликти? Може би, ако го направим, нещо ще се промени.
?Ако искаме да учим на истински мир в този свят“, бе казал Ганди, ?и ако искаме да водим истинска война срещу войната, трябва да започнем от децата“. Представете си за момент, ако деца от националностите на Великите сили седят в Съвета за сигурност на ООН. Кой знае как биха се променили международните отношения. За съжаление, трябва с горчивина да признаем, че реалността на войната е внушена в нас, като отрова, от най-ранните години от живота ни. Бертолд Брехт го обяснява драматично и ефектно в стихотворение, написано с наближаването на мрачното начало на Втората световна война: ?Децата играят на война. Те рядко играят на мир, защото възрастните винаги воюват“.
Ето защо може би единственият начин да променим хода на историята е наистина най-невероятният: да се снишим, да се откажем от нашите убеждения и интереси на възрастни и да насочим очите си (и още повече сърцата си) към ?ниския“ поглед на децата. Папа Лъв XIV, като мисионер и епископ в Перу, многократно се е снишавал, за да бъде на нивото на децата. Има многобройни изображения, които ни показват тази ситуация. Сега, когато е епископ на Рим, стилът му не се е променил, както ни ?потвърждава“ тази снимка от Летния център във Ватикана в зала ?Павел VI“. Да станем малки, следователно, за да направим човечността си по-голяма. Урок, от който днес се нуждаем изключително много.
