Папата: спортът ни помага да имаме истинска връзка с реалния живот
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
В проповедта си Светият Отец цитира книгата Притчи Соломонови, където ?премъдростта на Бог се весели пред Върховния Създател на земния Негов кръг“ (виж 8, 30-31). Тази радост отразява динамичната, отворена към света любов на Светата Троица. Господ, по думите на някои Църковни Отци, ?се радва и весели“, щедро споделяйки живота си със Своите творения.
Спортът ни помага да срещнем Бог, изисквайки не само външно, но и вътрешно движение към ?другия“, подчерта папата: без това, спортът се превръща в безплодно съревнование по егоизъм. Спортното състезание предполага дар на самия себе си, заради собствения напредък, заради близките, треньорите, привържениците, дори заради съперниците.
Спортът е радостта от живота, празникът, приятелството, безвъзмездността, диалогът и откритостта. Светият Отец подчерта, че в епоха на самота и радикален индивидуализъм, спортът учи на сътрудничество и ?съвместно движение“, той може да се превърне в инструмент за обединение и среща между народите, в общностите, в училищата, на работното място, в семействата.
В свят, в който виртуалните връзки заместват общуването на живо, спортът ни връща към реалността, помагайки ни да поддържаме истинска връзка с реалния живот – единственото място, където можем истински да обичаме. Освен това, в култура, където правото на живот сякаш принадлежи само на силните и успешните, спортът ни учи да приемаме пораженията. Именно от преживяването на слабостта се поражда надеждата. Шампионите не са безпогрешни машини, а хора, които знаят как да падат и да се изправят, подчерта епископът на Рим.
Спортът е не само начин за формиране на личността, но и път към светостта. Папата припомни блажения Пиер Джорджо Фрасати, покровител на спортистите, който ще бъде канонизиран на 7 септември. Както никой не се ражда шампион, така и никой не се ражда светец. Победата идва чрез ежедневни тренировки по любов, отбеляза епископът на Рим, позовавайки се на посланието на апостол Павел (Рим. 5, 3-5).
В края на проповедта си папа Лъв XIV повери спортистите на майчината закрила на Пресвета Богородица – тази, която, както подчертаваше папа Франциск, ?идва бързо“ по Божия повик (Лк. 1,39):
Нека измолим от Нея да ни съпътства в нашите усилия и нашите стремежи, и винаги да ги насочва към най-доброто, до най-голямата победа: тази на вечността, ?безкрайното игрище“, където играта няма да има край и радостта ще бъде пълна (виж 1 Кор.9, 24-25).
