Обща аудиенция: състраданието не е въпрос на религиозност, а на човечност
Светла Чалъкова – Ватикана
?Скъпи братя и сестри, нека продължим да размишляваме върху някои евангелски притчи, които предлагат възможност да променим перспективата и да се отворим за надеждата. Липсата на надежда понякога произтича от фокусирането върху определен фиксиран и затворен начин на възприемане на реалността, а притчите ни помагат да я погледнем от различна перспектива“, започна папата своята катехизисна беседа.
Размишлението на Лъв XIV днес се съсредоточи върху притчата за добрия самарянин, отбелязвайки, че Исус я е разказал на знаещ и подготвен човек, едив Законник, който обаче е трябвало ?да промени перспективата си, защото е бил съсредоточен върху себе си и не е забелязвал другите“.
В основата на притчата е път – труден и опасен, като самия живот. ?Това е пътят, по който вървял един човек, слизайки от Йерусалим, град на хълм, към Йерихон, град под морското равнище. Това е образ на това, което може да се случи: и наистина, този човек бил нападнат, бит, ограбен и едва останал жив. Подобно е на това, което се случва, когато хора, понякога дори тези, на които сме се доверявали, ни отнемат всичко и ни изоставят по средата на пътя“, каза Светият отец.
?Но животът е съставен от срещи и в тези срещи ние откриваме кои сме всъщност. Озоваваме се пред друг човек, пред неговата слабост и уязвимост и можем да изберем: да се грижим за него или да се преструваме, че не забелязваме нищо. Свещеникът и левитът извървяха един и същ път. Те служиха в Йерусалимския храм, живееха на свято място. Но упражняването на вярата не води автоматично до състрадание. Състраданието е преди всичко въпрос не на религията, а на човечност! Преди да бъдем вярващи, ние сме призвани да бъдем хора“, подчерта папата.
Папата отбеляза, че свещеникът и левитът може би са бързали да се върнат у дома след дълъг престой в Йерусалим, но ?именно бързането, толкова често срещано в живота ни, често ни пречи да изпитваме състрадание“. ?Който вярва, че пътуването му е по-важно от всичко друго, не е готов да спре заради друг“, добави Лъв XIV.
Папата припомни, че истинската способност да се спре е показана от самарянина, човек от народ, който е бил презиран. ?В неговия случай Евангелието не уточнява къде е отивал, а само казва, че е бил на път. Религиозността е без значение тук. Този самарянин спря, защото беше човек пред друг човек, който се нуждаеше от помощ“, каза папата.
?Състраданието се изразява чрез конкретни жестове. Евангелист Лука описва подробно действията на самарянина, когото наричаме ?Добрият“, но който в текста е просто човек: самарянинът се приближава, защото ако искаш да помогнеш, не можеш да стоиш на разстояние – трябва да се обвържиш, да се изцапаш, може би дори да поемеш риск; превързва раните, третирайки ги с елей и вино; качва ранения върху животното си – тоест, поема бремето му, защото истинската помощ е, когато си готов да почувстваш бремето на страданието на другия; завежда го в хан, където плаща ?два динария“ за него – около две дневни заплати; и обещава да се върне, за да може, ако е необходимо, да плати повече, защото другият човек не е пакет, който трябва да се достави, а някой, за когото трябва да се погрижи“, подчерта Лъв XIV.
?Скъпи братя и сестри, кога и ние ще можем да спрем пътуването си и да почувстваме състрадание? Кога ще разберем, че онзи ранен човек на пътя представлява всеки един от нас? И тогава споменът за всички онези моменти, когато Исус се спря, за да се погрижи за нас, ще ни направи по-способни на състрадание. Нека се молим да растем в човечност, нашите взаимоотношения да бъдат по-автентични и по-наситени със състрадание. Нека помолим Сърцето Христово за благодатта да изпитваме Неговите чувства все повече и повече“, завърши катехизисната си беседа Светият отец.
