杏MAP导航

Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана

Светият отец продължи поредицата от катехизисни беседи на тема ?Исус Христос - нашата надежда“, започната от папа Франциск, който почина точно преди месец. Той отбеляза, че размишленията ще се съсредоточат върху евангелските притчи, които ни помагат да намерим отново надеждата, защото ни показват как Бог действа в историята.

Притчата - история, която те кара да се замислиш

?Днес бих искал да се съсредоточа върху една конкретна притча, защото тя е своеобразно въведение към всички останали притчи. Мисля за притчата за сеяча. В известен смисъл в тази история можем да разпознаем начина на общуване на Исус, който може да ни научи много за провъзгласяването на Евангелието днес“, каза папата.

Папата припомни, че ?всяка притча разказва история, взета от ежедневието, но тя се стреми да ни каже нещо повече, насочвайки ни към по-дълбок смисъл“.

?Притчата повдига въпроси в нас, кани ни да не спираме до това, което се появява. Изправени пред разказана история или предаден образ, можем да се запитаме: къде съм аз в тази история? Какво казва този образ на моя живот? Думата ?притча“ всъщност произлиза от гръцката дума ?paraballein“, която означава ?сравнявам“. Притчата ме поставя пред дума, която ме провокира и ме кани да размишлявам“, обясни той.

Всяка дума от Евангелието е като зърно, хвърлено в почвата на нашия живот

Според Лъв XIV, ?притчата за сеяча говори точно за динамиката на Божието слово и плода, който то дава“. ?Наистина, всяка дума от Евангелието е като зърно, хвърлено в почвата на нашия живот. Исус често използва образа на зърното, придавайки му различни значения. В тринадесета глава на Евангелието според Матей, притчата за сеяча ни запознава с поредица от малки притчи, някои от които говорят точно за това, което се случва в почвата: за пшеницата и плевелите, за синапеното зърно, за съкровището, скрито в нивата. Какво е тази почва? – Тя е нашето сърце, но също така и светът, обществото и Църквата. Всъщност, Божието слово е плодоносно и докосва всяка реалност“, каза той.

Папата припомни, че в началото на притчата се казва, че Исус е излязъл от къщата и около него се е събрала голяма тълпа. ?Неговото слово пленява и събужда интерес. Сред хората, разбира се, е имало много различни ситуации. Словото на Исус е адресирано до всеки, но то действа във всеки по свой начин. Този контекст ни помага да разберем по-добре смисъла на притчата“, подчерта папата.

Бог сее семето на словото си, без да чака ние да се превърнем в съвършена почва

Светият отец отбеляза, че сеячът, който е излязъл да сее, не се е притеснявал къде ще падне семето и го е хвърлил дори там, където е било малко вероятно да даде плод: на пътя, сред камъните, сред тръните. ?Това отношение изненадва слушателите и повдига въпроса: защо така?“, каза той.

?Свикнали сме да пресмятаме всичко – и понякога е необходимо – но в любовта това не работи! Начинът, по който този ?щедър“ сеяч разпръсква семето, е образ на това как Бог ни обича. Всъщност съдбата на семето зависи от това как почвата го приема и в какво състояние е то. Но преди всичко, в тази притча Исус ни казва, че Бог хвърля семето на словото си върху всякакъв вид почва – с други думи, върху всяка ситуация в живота ни: понякога сме повърхностни и невнимателни, понякога обзети от ентусиазъм, понякога обзети от житейските грижи – но има и моменти, когато сме отворени и готови да приемем. Бог се надява и вярва, че рано или късно семето ще покълне. Той ни обича такива, каквито сме: не чака да станем съвършена почва, а винаги щедро ни дава словото си. И може би, именно като видим, че ни се доверява, ще имаме желанието да бъдем по-добра почва. Това е надежда, основана на скалата на Божията щедрост и милост“, каза папата.

Лъв XIV отбелязва, че когато Исус говори за семето, което дава плод, Той говори и за собствения си живот. ?Исус е Словото, той е Семето. И за да даде плод семето, то трябва да умре. Следователно, тази притча ни казва, че Бог е готов да ?умре“ за нас, а Исус е готов да умре, за да промени живота ни“, добави той.

Бог ръководи историята, дори когато ни се струва, че Го няма или че е далеч

?Спомням си за прекрасната картина на Ван Гог: ?Сеячът“. Това изображение на сеяч под палещото слънце говори и за труда на селянина. Поразен съм от факта, че зад сеяча Ван Гог е нарисувал вече узрялата пшеница. За мен това е образ на надежда: по един или друг начин зърното е дало плод. Не знаем точно как се е случило това, но е факт. В центъра на картината обаче не е самият сеяч, който стои отстрани, а слънцето, което доминира над целия образ – може би за да ни напомни, че Бог ръководи историята, дори когато ни се струва, че Го няма или че е далеч. Слънцето е това, което затопля земята и помага на зърното да узрее“, отбеляза папата.

?Скъпи братя и сестри, в каква житейска ситуация ни достига словото Божие днес? Нека помолим Господ за благодатта винаги да приемаме това семе – Неговото слово. И когато осъзнаем, че не сме плодородна почва, нека не се отчайваме, а нека Го помолим да работи върху нас още повече, за да можем да станем по-добра почва“, призова Светият отец в края на катехизиса.