Лъв ХIV и Църквата, ?малък квас“ на единство и любов
Андреа Торниели
?Бях избран без никакви заслуги и, със страх и трепет, идвам при вас като брат, който иска да бъде слуга на вашата вяра и вашата радост, като върви с вас по пътя на любовта на Бог, който иска всички да сме обединени в едно семейство“.
Така се представя папа Лъв XIV, епископ мисионер, внук на мигранти, 267-ми Епископ на Рим. Обикновените и проникновени думи от проповедта по време на литургията за началото на неговото служение представляват програма, която ни говори за една ?другост“ и за неговия уникален стил.
Може да се каже, че думите му показват една различност, защото в нашия свят, толкова белязан от войните, омразата, насилието, разделенията, смиреното слово на Наследника на Петър възвестява Евангелието на любовта, единството, състраданието, братството, на Бог, който иска да сме едно семейство.
Другост, защото възнамерява да свидетелства любов, диалог, разбирателство, за да се победи омразата и войната, които започват в сърцето на човека, независимо дали той вдига оръжие срещу брата или го разпъва на кръста с арогантността на думите, които нараняват като хвърлени камъни.
И уникален стил, защото Лъв припомни, че служението на Петър е това да бъде servus servorum Dei (слуга на Божиите слуги). Неговото служение е любов и отдаване на живота за братята: ?Църквата на Рим ръководи в любовта и нейният истински авторитет е в любовта на Христос“. Следователно никога не става въпрос за ?завладяване на другите чрез потисничество, религиозна пропаганда или средствата на властта“, както във всяка епоха сме изкушавани да правим точно това – чрез обезпечаване, структури, протагонизъм, религиозен маркетинг, стратегии, подготвяни специално за целта.
А става дума ?винаги и само за любов, както направи Исус“. Затова Петър ?трябва да пасе стадото, без никога да се поддава на изкушението да бъде самотен водач или ръководител, поставен над другите, превръщайки се в господар на поверените му хора“. Обратно, от него се иска да обича повече. От него се ?иска да служи на вярата на братята, като върви заедно с тях“.
В тези последни думи можем да доловим образа на Добрия пастир, който папа Франциск е предлагал толкова много пъти. Това е образът на пастира, който върви пред стадото, за да го води; сред стадото, за да го придружава, без да се чувства по-висш или отреден; както и след стадото, за да не се изгуби някой и за да събере последните, най-уморените от пътя.
Епископът мисионер, който днес сяда на стола на Петър, ни кани да възвестяваме Евангелието на любовта, ?без да се затваряме в нашата малка група, или да се чувстваме по-висши в света“. Църквата е народ от простени грешници, винаги нуждаещи се от милосърдие, които точно заради това би трябвало да бъдат ?ваксинирани“ срещу всеки комплекс за превъзходство, доколкото последователи на Бог, който избра пътя на слабостта и се принизи, като прие да умре на кръста, за да ни спаси.
?Призовани сме да предложим на всички Божията любов“, каза папа Лъв, за да бъдем в тестото на света ?малък квас на единство, общение, братство“ и по този начин да погледнем надалече, за да отговорим на въпросите, тревогите и предизвикателствата на днешния ден.
Превод: Маня Кавалджиева
