Папата: преодоляването на страданието заедно ни прави по-човечни
Маня Кавалджиева – Ватикана
На днешния 6 април, на площад ?Свети Петър“ пред ватиканската базилика, се проведе Света литургия с участието на болни, лекари и медицински работници, която бе председателствана от архиепископ Рино Физикела, про-префект на Дикастерията за евангелизация. Папата пристигна на площада в края на литургията, като накратко поздрави присъстващите, благослови ги и изказа благодарност. ?Приятна неделя на всички. Благодаря ви много", каза той.
Архиепископ Физикела прочете текста на проповедта, написан от папата. В него Светият Отец припомня думите на Бог, които пророк Исая отправи към народа на Израел по време на вавилонското изгнание: ?Ето, Аз правя нещо ново; ей-сега ще се появи; няма ли да го познаете ?“ (Ис., 43,19).
Светият Отец отбелязва, че тези думи са били изречени във време, когато всичко е изглеждало изгубено за затворения народ на Израел. Но всъщност в този труден момент, той става нов народ – народ, който се научава да среща Господа чрез обръщане на сърцето, уважение към закона и справедливостта, грижа за бедните и нуждаещите се, както и чрез дела на милосърдие.
Папата припомня, че подобно послание се съдържа и в евангелския откъс за грешницата (Йн. 8, 1-11). Животът й е съсипан, не от ?географското изгнание, а от моралното осъждане“. Но Бог не я изоставя. Дори точно когато нейните преследвачи държат в ръцете си камъните, точно тогава Исус влиза в живота й, защитава я и я измъква от тяхното насилие, като й дава възможност да започне ново съществуване: ?Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ (ст.11).
?Чрез тези драматични и вълнуващи истории, литургията днес ни кани да обновим вярата си в Бог, който винаги се приближава, за да ни спаси. Няма изгнание, насилие, грях или друго изпитание в живота, което да Му попречи да стои на вратата ни и да почука – готов да влезе веднага, щом Му позволим. Нещо повече, когато изпитанията стават по-трудни, Неговата благодат и любов ни прегръщат още повече, за да ни спасят“, пише папа Франциск.
Папата отбелязва, че тези библейски текстове могат да бъдат отнесени и до изпитанието на болестта – едно от най-трудните неща в живота, когато нашата уязвимост се усеща особено силно. Болестта може да ни накара да се почувстваме като хора в изгнание или като жената от Евангелието: лишени от надежда за бъдещето.
?Но това не е така. Дори в тези моменти, Бог не ни оставя сами“, подчертава папата, обръщайки внимание на важността на доверието в Бог, който пожела да сподели нашата слабост с нас и знае добре какво значи страдание.
?Затова можем да Му разкажем и поверим болката си с увереност, че ще намерим състрадание, близост и нежност“, уверява Светият Отец, като добавя, че Бог иска да бъдем ?ангели“ един за друг и вестители на Неговото присъствие.
Обръщайки се към лекарите и медицинските работници, Франциск ги призовава да гледат на болните като на дар, способен да излекува сърцето, да го очисти от всичко, което не е любов и да запали в него горящ и нежен пламък на състрадание.
?С вас, скъпи болни братя и сестри, в този момент от живота си споделям много: преживяването на слабостта, осъзнаването на собствената си слабост, зависимостта от другите, нуждата от подкрепа. Не винаги е лесно, но това е училище, в което се учим да обичаме и да позволяваме да бъдем обичани всеки ден – без претенции и отхвърляне, без оплаквания и отчаяние, с благодарност към Бог и нашите братя, за доброто, което получаваме и с доверие в това, което тепърва предстои.
Болничното отделение и леглото на болния могат да станат място, където да чуем гласа на Господ, който ни казва: ?Ето, аз ще направя нещо ново, ей-сега ще се появи; ще забележите ли това?“. Така вярата може да бъде обновена и укрепена“, подчертава Светият Отец.
Папата цитира думите на Бенедикт XVI, ?който ни даде прекрасно свидетелство за спокойствие по време на болестта си“ и който пише, че ?мярката за хуманност се определя предимно от отношението към страданието“ и че ?общество, което не е в състояние да приеме страдащите [...] е жестоко и нечовешко общество“ (енцикликата Spe salvi, 38)
?Вярно е: преодоляването на страданието заедно ни прави по-човечни, а споделянето на болката е важен етап от всеки път към светостта“, добавя Франциск.
В края на проповедта, папата призовава да не отстраняваме уязвимите хора от живота си, както често се случва днес, а напротив, да използваме моментите на болестта, за да растем заедно, да увеличаваме надеждата чрез любовта, която Бог най-напред изля в сърцата ни и която ще остане завинаги.
