Папата: да носим кръста не на рамене, а в сърцето
Маня Кавалджиева – Ватикана
?Честита Връбница и честита Света седмица!“
Тези думи произнесе папа Франциск на днешния 13 април от външния притвор на базиликата ?Свети Петър“, след литургията за Връбница. Папата остана около десет минути, поздравявайки вярващите.
Преди това, на площад Свети Петър, заместник-деканът кардинал Сандри, упълномощен от папата, ръководи литургията за Връбница и началото на Страстите Господни. Отбелязването на влизането на Исус в Йерусалим с благославянето на палмови и маслинови клонки предшества ритуалите на Страстната седмица
Да носим кръста ?не на рамене, а в сърцето“, и ?не само нашия“, а и ?този на страдащите до нас“, може би на случайно срещнат непознат: ?Страстите Христови се превръщат в състрадание“, когато ?протягаме ръка към онези, които вече не могат да се справят, когато ?повдигаме падналите“, когато ?прегръщаме обезсърчените“. Това пише папата в текста за литургията, който ви предлагаме:
?ПРОПОВЕД НА СВЕТИЯ ОТЕЦ
Връбница
13 април 2025
?Благословен Царят, Който иде в Господното име” (Лк. 19, 38). Така тълпата възхвалява Исус, докато влиза в Йерусалим. Месията преминава през вратата на светия град, широко отворена, за да посрещне Онзи, който няколко дни след това ще излезе прокълнат и осъден, носейки кръста.
Днес и ние последвахме Исус, първо с празнична процесия и след това по пътя на страданието, поставяйки начало на Страстната седмица, която ни подготвя за честването на страданието, смъртта и възкресението на Господ.
Докато гледаме, през тълпата, лицата на войниците и сълзите на жените, вниманието ни е привлечено от един непознат, чието име ненадейно влиза в Евангелието: Симон киринеец. Този човек е ?хванат“ от войниците, които ?сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса" (Лк. 23, 26). Той се е връщал в този момент от нивата, минавал е оттам и е попаднал на това обстоятелство, което го повлича, като тежкото дърво на раменете му.
Докато вървим към Голгота, нека за момент размислим върху жеста на Симон, нека потърсим сърцето му, нека следваме стъпките му близо до Исус.
Преди всичко неговият жест, който е така двузначен. От една страна, наистина, Киринеецът е принуден да носи кръста: той не помага на Исус от убеждение, а по принуда. От друга страна, той лично се оказва участник в страстите Господни. Кръстът на Исус става кръстът на Симон. Но не на Симон, наречен Петър, който бе обещал да следва винаги Учителя. Онзи Симон бе изчезнал в нощта на предателството, след като бе рекъл: ?Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт” (Лк. 22, 33).
Зад Исус сега не върви ученикът, а този Киринеец. Въпреки, че Учителят бе казал ясно: ?ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“ (Лк. 9, 23). Симон Галилеец говори, но не действа. Симон Киринеец действа, но не говори: между него и Исус няма никакъв диалог, не се произнася нито дума. Между него и Исус стои само дървеният кръст.
За да разберем дали Киринеецът се е притекъл на помощ или е мразил останалия без сили Исус, с когото трябва да подели болката, за да разберем дали носи или придържа кръста, трябва да погледнем в неговото сърце. Докато Божието сърце се отваря, пронизано от болка, която разкрива Неговото милосърдие, сърцето на мъжа остава затворено. Не знаем какво има в сърцето на Киренееца.
Нека се поставим на негово място: изпитваме гняв или състрадание, тъга или раздразнение? Ако помним какво направи Симон за Исус, тогава нека помним и какво направи Исус за Симон – както и за мен, за теб, за всеки от нас –: той изкупи света. Дървеният кръст, който Киринеецът придържа, е този на Христос, който носи греха на всички хора. Той го носи от любов към нас, в послушание към Отца (Лк. 22, 42), страдайки с нас и за нас. Именно това е неочакваният и впечатляващ начин, по който Киринеецът е замесен в историята на спасението, където никой не е чужденец, никой не е непознат.
Тогава нека следваме стъпките на Симон, защото той ни учи, че Исус помага на всички, във всяка ситуация. Когато виждаме множеството мъже и жени, които омраза и насилие запращат по пътя към Голгота, нека си спомним, че Бог превръща този път в място на изкупление, защото Той го извървя, давайки живота Си за нас. Колко киринейци носят Христовия кръст! Разпознаваме ли ги? Виждаме ли Господ в техните лица, измъчени от войната и страданието? Пред жестоката несправедливост на злото, носенето на Христовия кръст никога не е напразно; дори това е най-конкретният начин за споделяне на неговата спасителна любов.
Страстите Христови се превръщат в състрадание, когато протягаме ръка към онези, които вече не могат да се справят, когато повдигаме падналите, когато прегръщаме обезсърчените. Братя и сестри, за да изпитаме това велико чудо на милосърдието, нека през Страстната седмица изберем как да носим кръста: не на рамене, а в сърцето. Не само нашият, но и този на страдащите до нас; може би на този непознат човек, с когото случайността – но дали е само случайност? – ни срещна. Нека се подготвим за Възкресение Христово, като станем киринейци едни за други“.
