Папата на милосърдието
От Андреа Торниели
?Божията милост е нашето освобождение и нашето щастие. Ние живеем за милост и не можем да си позволим да бъдем без милост. Това е въздухът, който дишаме. Ние сме твърде бедни, за да поставяме каквито и да е условия. Трябва да прощаваме, защото трябва да ни бъде простено“.
Ако има послание, което характеризира най-силно понтификата на папа Франциск и е обречено да остане, то това е за милостта.
Папата почина внезапно сутринта, след като даде последната си благословия Urbi et Orbi на Великден от централната ложа на базиликата Свети Петър, след последната си обиколка сред вярващите и поклонниците, за да ги благослови и поздрави.
Първият аржентински папа в историята на Църквата засегна много теми, особено по отношение на грижата за бедните, братството, грижата за нашия общ дом и неговото твърдо и безусловно ?не“ на войната.
Но сърцевината на неговото послание, това, което несъмнено оказа най-голямо въздействие, беше неговият евангелски призив към милост, което е точно близостта и нежността на Бог към онези, които осъзнават нуждата си от Неговата помощ.
Милостта, каза той, е ?въздухът, който дишаме“, което означава, че е това, от което се нуждаем най-много, без което би било невъзможно да живеем.
Целият понтификат на Хорхе Марио Бергольо премина под знака на това послание, което е сърцето на християнството.
От първата си молитва ?Ангел Господен“ на 17 март 2013 г. От прозореца на папския апартамент, в който никога нямаше да живее, покойният папа Франциск говори за централната роля на милосърдието, припомняйки думите на една възрастна жена, която отишла да се изповяда при него, когато е бил новоназначен помощен епископ на Буенос Айрес: ?Господ прощава всичко... Ако Господ не прощаваше всичко, светът нямаше да съществува“.
Папата, който дойде ?от края на земята“, не промени ученията на двехилядолетната християнска традиция, а просто постави милостта в центъра на магистериума по нов начин, като по този начин промени представата на много хора за Католическата църква.
Той даде свидетелство за майчинското лице на една Църква, която се прекланя пред онези, които са наранени, особено ранените от греха.
Той показа Църква, която прави първата крачка към грешника, точно както направи Исус в Йерихон, като се самопокани в къщата на презрения и отбягван Закхей, не искайки нищо, без предварителни условия. И именно защото Закхей за първи път почувства, че е видян и обичан по този начин, той разпозна собствената си греховност, намирайки в погледа на Назарянина мотивацията да се обърне.
Преди две хиляди години много хора бяха скандализирани да видят Учителя да влиза в къщата на митара в Йерихон.
Много хора бяха скандализирани през годините от жестовете на гостоприемство и близост от аржентинския папа към всички категории хора, особено към ?нежеланите“ и грешниците.
В проповед, която изнесе по време на една от сутрешните си литургии през април 2014 г., папа Франциск каза: ?Колко от нас може би заслужават да бъдат осъдени! И би било правилно. Но Той прощава! Как? С милост, която не унищожава греха: само Божията прошка го унищожава, докато милостта отива отвъд. Тя е като небето: гледаме небето: има много звезди, но когато сутрин слънцето се появи с интензивната си светлина, звездите вече не се виждат. Това е Божията милост: голяма светлина на любов и нежност, защото Бог прощава не чрез декрет, а с нежност”.
По време на своя понтификат 266-ият приемник на Петър показа лицето на една близка Църква, способна да покаже нежност и състрадание, да приветства и да прегърне всеки, дори в риск и без да се притеснява от присъдата на благодетелите. ?Предпочитам Църква, която е бита, наранена и мръсна, защото е излязла на улицата“, пише Франциск в ?Evangelii Gaudium“, картата на неговия понтификат, ?а не Църква, болна от затвореност и комфорт, съсредоточена върху собствените си сигурности“. Църква, която не разчита на човешките способности, на протагонизма на влиятелни лица, на религиозни маркетингови стратегии, но става прозрачна, за да покаже милостивото лице на Онзи, който я е основал и ? е дал живот в продължение на две хиляди години.
Това е лицето и прегръдката, която мнозина разпознаха във възрастния аржентински епископ на Рим, който започна своя понтификат с молитва за мигрантите, изгубени в морето на Лампедуза и го завърши прикован към инвалидна количка, отдавайки се докрай, за да свидетелства на света за милостивата прегръдка на Бог, който е близо и е верен в любовта си към всички свои създания.
svt/ vatn
