?Поклонник на надеждата, водач и спътник в пътуването“, резюме за живота на папа Франциск
С нас, поклонник на надеждата, водач и спътник в пътуването към великата цел, към която сме призвани – Рая, на 21 април на Светата 2025 година, в 7:35 сутринта, докато светлината на Великден осветяваше втория ден от Осмината, Великденски понеделник, любимият Пастир на Църквата Франциск премина от този свят към Отца. Цялата християнска общност, особено бедните, прославяше Бога за дара на неговото служение, извършено със смелост и вярност към Евангелието и към мистичната Невеста Христова.
Франциск беше 266-ият папа. Паметта му остава в сърцето на Църквата и на цялото човечество.
Заключителният обред за затварянето на ковчега на папа Франциск се състоя на 25 април от 20:00 часа в базиликата ?Свети Петър“, председателствана от кардинал Фарел, камерлинг на Светата Римска църква. На 26 април се състоя погребението в Санта Мария Маджоре...
Хорхе Марио Бергольо, избран за папа на 13 март 2013 г., е роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г. в семейство на емигранти от Пиемонт: баща му Марио е счетоводител, работещ в железниците, докато майка му, Реджина Сивори, се грижи за дома и образованието на петте си деца. След като завършва като химически техник, той избира пътя на свещеничеството, като първоначално постъпва в епархийската семинария, а на 11 март 1958 г. преминава в новициат към Обществото на Исусовото. Той учи хуманитарни науки в Чили и, завръщайки се в Аржентина през 1963 г., завършва философия в колежа ?Свети Йосиф“ в Сан Мигел. Той е бил професор по литература и психология в колежа ?Непорочно зачатие“ в Санта Фе и в колежа ?Салвадор“ в Буенос Айрес.
Ръкоположен е за свещеник на 13 декември 1969 г. от архиепископ Рамон Хосе Кастелано, а на 22 април 1973 г. полага вечни обети при йезуитите. След като е бил настоятел на послушниците във Вила Барилари в Сан Мигел, професор в богословския факултет, консултант на провинцията на Обществото на Исус и ректор на колежа, на 31 юли 1973 г. е назначен за провинциален настоятел на йезуитите в Аржентина. След 1986 г. той прекарва няколко години в Германия, за да завърши докторската си дисертация, а след завръщането си в Аржентина кардинал Антонио Куарачино го иска за свой близък сътрудник. На 20 май 1992 г. Йоан Павел II го назначава за титулярен епископ на Аука и помощник на Буенос Айрес. Той избра ?Miserando atque eligendo“ за свое епископско мото и вмъква христограмата на IHS, символ на Обществото на Исусово, в герба си. На 3 юни 1997 г. е повишен в архиепископ-коадютор на Буенос Айрес, а след смъртта на кардинал Куарачино го наследява на 28 февруари 1998 г. като архиепископ, примас на Аржентина, ординариум за верните от източния обряд, пребиваващи в страната, и велик канцлер на Католическия университет. Йоан Павел II го посвети в кардиналски сан в консисторията от 21 февруари 2001 г., с титлата ?Сан Роберто Белармино“. През октомври следващата година той е заместник-генерален докладчик на десетото обикновено общо събрание на Синода на епископите.
Той беше семпъл и много обичан пастир в своята архиепископия, която обикаляше надлъж и нашир, дори с метро и автобус. Той живееше в апартамент и си готвеше сам вечеря, защото се чувстваше като един от хората.
Той беше избран за папа от кардиналите, събрани на конклав след оставката на Бенедикт XVI на 13 март 2013 г. и прие името Франциск, защото, следвайки примера на светеца от Асизи, искаше да има при сърцето си преди всичко най-бедните в света. От благословната ложа той се представи с думите: ?Братя и сестри, добър вечер! А сега нека започнем това пътуване: Епископ и народ. Този път на Римската църква, която е тази, която председателства в любов над всички църкви. Път на братство, на любов, на доверие между нас“. И след като наведе глава, той каза: ?Моля ви да се помолите на Господа да ме благослови: молитвата на народа, молещ за благословията на своя епископ“. На 19 март, празника на Свети Йосиф, той официално започва своето Свети Петрово служение.
Винаги внимателен към най-малките и отхвърлените от обществото, Франциск, веднага щом е избран, избира да живее в дома ?Санта Марта“, защото не може без контакт с хората, и от първия Велики четвъртък иска да отслужва литургията на Господната вечеря извън Ватикана, като всеки път посещава затвори, приемни центрове за хора с увреждания или наркозависими. Той препоръча свещениците винаги да бъдат готови да отслужат тайнството на милосърдието, да имат смелостта да напуснат сакрестиите, за да тръгнат да търсят изгубените овце и да държат вратите на църквата отворени, за да посрещнат онези, които желаят да срещнат Лицето на Бог Отец.
Той упражняваше Свети Петровото служение с неуморна всеотдайност в полза на диалога с мюсюлманите и с представители на други религии, понякога ги свикваше на молитвени срещи и подписваше съвместни декларации в полза на хармонията между членовете на различни вероизповедания, като например Документа за човешкото братство, подписан на 4 февруари 2019 г. в Абу Даби със сунитския лидер ал-Тайеб. Любовта му към бедните, възрастните хора и малките го подтикна да започне Световните дни на бедните, бабите и дядовците и децата. Той също така установи Неделята на Божието слово.
Повече от всеки друг от своите предшественици, той разшири Кардиналската колегия, свикайки десет консистории, в които създаде 163 кардинали, от които 133 бяха избиратели и 30 неизбиратели, произхождащи от 73 държави, 23 от които никога преди не бяха имали кардинал. Той свика 5 събрания на Синода на епископите, 3 обикновени общи, посветени на семейството, младите хора и синодалността, ено извънредно, отново на темата за семейството, и едно специално за Панамазонската област.
Гласът му е бил издиган многократно в защита на невинните. Когато пандемията от Covid-19 се разпространи, вечерта на 27 март 2020 г. той пожела да се помоли сам на площад ?Свети Петър“, чиято колонада символично прегръщаше Рим и света, за човечеството, уплашено и измъчвано от непознатата болест. Последните години от неговия понтификат бяха белязани от многобройни призиви за мир, срещу фрагментираната Трета световна война, която в момента е в ход в различни страни, особено в Украйна, както и в Палестина, Израел, Ливан и Мианмар.
След хоспитализацията на 4 юли 2021 г. за операция в поликлиника ?Агостино Джемели“, която продължи десет дни, Франциск се завръща в същата болница на 14 февруари 2025 г. за 38-дневен престой поради двустранна пневмония. След завръщането си във Ватикана, той прекарва последните седмици от живота си в Дома Санта Марта, посвещавайки се докрай и със същата страст на своето Свети Петрово служение, въпреки че все още не се е възстановил напълно. В неделята на Великден, 20 април 2025 г., той се яви за последен път на ложата на базиликата ?Свети Петър“, за да даде тържествената благословия ?Urbi et Orbi“.
Доктриналното учение на папа Франциск е много богато. Свидетел на трезвен и смирен стил, основан на откритост към мисионерска работа, апостолска смелост и милосърдие, внимаващ да избягва опасността от самореференция и духовна светскост в Църквата, Папата предложи своята апостолска програма в насърчението Evangelii gaudium (24 ноември 2013 г.). Сред основните документи са 4 енциклики: Lumen fidei (29 юни 2013 г.), която разглежда темата за вярата в Бог, Laudato si’ (24 май 2015 г.), която засяга проблема за екологията и отговорността на човешката раса в климатичната криза, Fratelli tutti (3 октомври 2020 г.) за човешкото братство и социалното приятелство, Dilexit nos (24 октомври 2024 г.) за почитта към Пресветото Сърце Исусово. Той обнародва 7 апостолически насърчения, 39 апостолически конституции, множество апостолически писма, повечето от които под формата на Motu Proprio, 2 були за обявяване на светите години, в допълнение към катехизите, предложени по време на общите аудиенции, и речите, произнесени в различни части на света. След като създаде Секретариатите за комуникация и за икономика, както и Ведомствата за миряните, семейството и живота и за служба на цялостното човешко развитие, той реформира Римската курия, като издаде Апостолската конституция ?Praedicate Evangelium“ (19 март 2022 г.). Той промени каноничния процес за обявяване на брачната недействителност в CCEO и в CIC (M.P. Mitis et misericors Iesus и Mitis Iudex Dominus Iesus) и направи законодателството по-строго по отношение на престъпленията, извършени от представители на духовенството срещу непълнолетни или уязвими лица (M.P. Vos estis lux mundi).
Франциск остави на всички прекрасно свидетелство за човечност, за свят живот и за всеобщо бащинство.
CORPUS FRANCISCI P.M.
VIXIT ANNOS LXXXVIII, MENSES IV DIES IV.
ECCLESIAE UNIVERSAE PRAEFUIT
ANNOS XII MENSES I DIES VIII
Semper in Christo vivas, Pater Sancte!
