Папата: да направим място за светлината на Възкрасналия
?Да направим място за светлината на Възкръсналия! И ще станем строители на надежда за света“
Това е насърчението, което затвърждава проповедта на папа Франциск за Великденското бдение в базиликата Свети Петър, председателствано от кардинал Джовани Батиста Ре, в съслужение на 34 кардинали, 24 епископи и 260 свещеници.
Папа Франциск, който дойде тук два часа преди началото на литургията за молитва и за да бъде близо до присъстващите вярващи, по този начин ?присъства духовно“ и с текста, прочетен от декана на колегията на кардиналите, предава насърчението си у нас да обитава доверието в Този, който побеждава всяка тъмнина.
Предаваме ви текста на проповедта на папа Франциск:
"Нощ е, когато Пасхалната свещ бавно се придвижва към олтара. Нощ е, когато пеенето на Химна отваря сърцата ни за ликуване, защото земята е ?залята с такъв блясък: светлината на вечния Цар е победила тъмнината на света“. В края на нощта се случват събитията, разказани в току-що провъзгласеното Евангелие (Лука 24,1-12): божествената светлина на Възкресението се запалва и настъпва Господнята Пасха настъпва, когато слънцето все още е изгряло; При първите лъчи на зазоряване може да се види, че големият камък, поставен върху гробницата на Исус, е преобърнат и няколко жени пристигат на това място, облечени в траурни дрехи. Тъмнина обгръща недоумението и страха на учениците. Всичко се случва през нощта.
Така Пасхалното бдение ни напомня, че светлината на Възкресението осветява пътя стъпка по стъпка, връхлита безшумно в мрака на историята и свети дискретно в сърцата ни. И на нея отговаря една смирена вяра, лишена от всякакъв триумфализъм. Възкресението Господен не е грандиозно събитие, с което Бог се утвърждава и ни принуждава да вярваме в него; това не е цел, която Исус достига по лесен път, заобикаляйки Голгота; и ние също не можем да го живеем с лекота и без вътрешно колебание. Напротив, Възкресението е като малки светлинни издънки, които си проправят път малко по малко, безшумно, понякога все още заплашени от нощта и неверието.
Този ?стил“ на Бог ни освобождава от абстрактната религиозност, заблудена от мисълта, че възкресението на Господ решава всичко по магически начин. Напротив: не можем да празнуваме Великден, без да продължим да се справяме с нощите, които носим в сърцата си, и със сенките на смъртта, които често се събират над света. Христос победи греха и унищожи смъртта, но в нашата земна история силата на Неговото Възкресение все още се изпълнява. И това изпълнение, като малко светлинно стръкче, ни е поверено, за да го пазим и да го накараме да расте.
Братя и сестри, това е призивът, който, особено в Юбилейната година, трябва да усещаме силно в себе си: нека накараме надеждата за Пасхата да поникне в живота ни и в света!
Когато усещаме все още тежестта на смъртта в сърцата си, когато виждаме сенките на злото да продължават шумния си поход по света, когато усещаме раните от егоизма или насилието да горят в плътта ни и в обществото ни, нека не губим кураж, нека се върнем към вестта на тази нощ: светлината бавно свети, дори ако сме в тъмнина; надеждата за нов живот и един окончателно освободен свят ни очаква; Новото начало може да ни изненада, дори понякога да изглежда невъзможно, защото Христос победи смъртта.
Тази вест, която разширява сърцето, ни изпълва с надежда. Във Възкръсналия Исус имаме сигурността, че нашата лична история и пътят на човечеството, макар и все още потопени в нощ, където светлините изглеждат приглушени, са в ръцете на Бог; и Той, в голямата Си любов, няма да ни позволи да се поколебаем и няма да позволи на злото да има последната дума. Същевременно тази надежда, вече изпълнена в Христос, остава и за нас цел, която трябва да бъде постигната: тя ни е поверена, за да можем да станем достоверни свидетели и за да може Божието Царство да си проправи път в сърцата на жените и мъжете днес.
Както ни напомня Свети Августин, ?възкресението на нашия Господ Исус Христос бележи новия живот на онези, които вярват в Него; и вие трябва да познавате тази тайна на неговата смърт и възкресение в дълбочина и да я възпроизвеждате в живота си“ (Проповед 231, 2). Нека възпроизведем Възкресението в живота си и да станем посланици на надеждата, строители на надежда, докато толкова много ветрове на смъртта все още духат върху нас.
Можем да го направим с думите си, с малките си ежедневни жестове, с изборите си, вдъхновени от Евангелието. Целият ни живот може да бъде присъствие на надежда. Нека бъдем такива за онези, на които им липсва вяра в Господа, за онези, които са се отклонили от пътя си, за онези, които са се отказали или са прегърбени под бремето на живота; за тези, които са сами или са се затворили в собствената си болка; за всички бедни и угнетени на Земята; за унижените и убити жени; за неродените и малтретирани деца; за жертвите на войната. Нека на всеки и на всички носим Пасхалната надежда!
Обичам да си спомням за една мистичка от тринадесети век, Хадевийх от Антверпен, която, вдъхновена от ?Песен на песните“ и описваща страданието от липсата на любимия, призовава завръщането на любовта, за да може – казва тя – ?да настъпи повратна точка в моята тъмнина“ (HADEWIJCH, Poesie Visioni Lettere, Генуа 2000, 23).
Възкръсналият Христос е окончателният поврат в човешката история. Той е надеждата, която никога не угасва. Той е любовта, която ни съпътства и ни подкрепя. Той е бъдещето на историята, крайната цел, към която вървим, за да бъдем посрещнати в онзи нов живот, в който самият Господ ще изсуши всичките ни сълзи ?и смърт няма да има вече, нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка“ (Откр. 21, 4). И тази Пасхална надежда този ?повратен момент в тъмнината“, трябва да го провъзгласим на всички.
Сестри, братя, Великден е време на надежда. ?Все още има страх, все още има болезнено съзнание за греха, но има и светлина, която нахлува“. […] Великден носи добрата вест, че макар нещата по света да изглеждат все по-лоши, злото вече е победено. Великден ни позволява да потвърдим, че макар Бог да ни се струва много далеч и ние да оставаме погълнати от много малки реалности, нашият Господ върви по пътя с нас. […] Има много лъчи надежда, които осветяват пътя на живота ни“ (Х. НОУВЕН, Молитви от тишината. Пътят на надеждата, Бреша 2000, 55-56).
Нека направим място за светлината на Възкръсналия! И ще станем строители на надежда за света".
svt/vatn
