杏MAP导航

Светла Чалъкова - Ватикана

В размишлението си Франциск насочва вниманието към срещата на Исус с богатия младеж, който спазваше всички заповеди, но неспособен да намери смисъла на живота, отива при Христос и го пита: ?Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живота вечен?“. Исус го съветва да продаде всичко, което има, да раздаде на бедните и да Го последва, но той се натъжава от тези думи и си отива наскърбен, защото имаше голямо имущество (Мк 10, 17-22).

?Наистина, независимо от нашите действия, жертви или успехи, това, което наистина е важно за щастието, е това, което е в сърцата ни. Когато един кораб трябва да отплава и да напусне пристанището - дори и да е великолепен кораб с отличен екипаж - той трябва да издърпа баластите и да вдигне котва. Без това няма да може да отплава. Този човек построи луксозен кораб, но остана в пристанището“, пише папата.

Според Франциск задаването на въпроса от страна на богаташа показва, че той не е познавал ?речника на безвъзмездността“. Струваше му се, че всичко трябва да бъде заслужено: ?вечният живот беше за него наследство, нещо, което се получава по право, благодарение на перфектното изпълнение на задълженията, но в този подход - казва папата - няма място за любов“.

Светият отец подчертава, че Исус е погледнал богатия младеж с любов и Го призовава да Го последва. ?Любовта на Исус е безвъзмездна, тя е напълно противоположна на логиката на заслугите, която не дава мир на този човек. Ние сме истински щастливи, когато разберем, че сме обичани безвъзмездно, и това важи и за отношенията помежду ни: докато се опитваме да купуваме любов или да молим за нея, тези отношения никога няма да ни направят щастливи“, обяснява папата, като припомня, че Исус предлага на този човек да промени начина си на живот и връзката си с Бог, като се освободи от всичко, което тежи на сърцето, за да го направи по-свободно.

Франциск също отбелязва, че Исус призовава богатия младеж да не остава сам, а да Го следва, да живее във взаимоотношения. ?Това е единственият начин да избягаме от безименността. Можем да чуем името си само в отношенията, в които някой ни вика. Ако останем сами, няма да чуем никой да вика името ни и ще останем безименни. Може би днес, точно защото живеем в контекста на култура на самодостатъчност и индивидуализъм, се чувстваме по-нещастни, защото вече не чуваме никой да произнася името ни и да ни обича безвъзмездно“, пише папата.

Богаташът от Евангелието не приема поканата на Исус и остава сам, защото ?баластът на живота му го е държал в пристанището“. ?Понякога си мислим, че богатството е съкровище, но в действителност то е просто бреме, което ни обвързва“, отбелязва папата, призовавайки ?всички тъжни и нерешителни хора да се поверят на Сърцето на Исус, за да могат да почувстват любящия поглед на Господ, който гледа с нежност на сърцата ни“.