Папата: в пустините на бедността, доброволците са знак на надежда и ново човечество
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Всяка година пътят на Великия пост, отбелязва папата, започва с образа на Христос, покорно воден от Светия Дух в пустинята. Това място на мълчание се превръща в пространство за вслушване и борба: тук се чуват гласове, между които трябва да се направи избор. В пустинята се разкрива нуждата на човека – материална и духовна.
Коментирайки неделното евангелие, папата се спира на изкушенията, пред които е изправен Исус в пустинята, където е ?воден от Духа“. Това място, където ?човек изпитва собствената си материална и духовна нужда, нуждата от хляб и слово“, е ?пространство“, през което Христос ?преминава и преобразява за нас“. Защото в това ?място на тишина“, което ?става среда за слушане“, слушането е ?подложено на изпитание“ и тогава ?е необходимо да се направи избор между два напълно противоположни гласа“. В пустинята Исус изпитва глад и е изкушаван от думите на дявола, но ги отхвърля.
В текста на проповедта, Франциск обяснява ?трите характеристики на изкушението на Исус, а също и на нашето: началото, начинът, резултатът“ и приканва всеки да сравни ?тези преживявания“, за да намери опора в собственото си ?пътуване към обръщане“.
Като истински човек, Христос изпитва глад и след като прекарва четиридесет дни в пост, се излага на изкушенията на лукавия. В това изпитание ние опознаваме и себе си. Опитват се да подведат и нас, но ние не сме сами: Христос не само дава пример за борбата срещу злото, но и за силата да устоим на изпитанията.
Господ съзнателно отива в пустинята, не от самоувереност, а от доверие в Духа на Небесния Отец. Нашите изкушения, напротив, идват неочаквано, нараняват ни отвътре, но молитвата ?не ни въвеждай в изкушение“ вече е получила отговор: Бог е близо и се грижи за нас, особено в моменти на трудна борба.
Дяволът изкушава Христос в самата Му същност – в отношенията с Отца, подчертава папата. Противопоставяйки се, Господ избира пътя на пълното доверие в Бога. Неговото Синовство не е привилегия, а дар, който Той споделя със света. Изкушенията на човека са в обратната посока: дяволът ни внушава, че Бог ни е изоставил, че в света властват само жестоки закони. Но именно тук Бог става още по-близък, давайки живота Си, за да изкупи света.
Резултатът от борбата е очевиден: Христос побеждава изкушенията, но борбата продължава и на Голгота отново се чуват гласове: ?Ако си Божий Син, слез от кръста“. В пустинята изкусителят е победен, но пълната победа на Христос ще бъде спечелена в Неговата Пасха на смъртта и възкресението. Понякога падаме под тежестта на изпитанията, но поражението ни не е окончателно:
Господ винаги ни повдига с милосърдието Си и заедно с Него пустинята става път на надеждата и освобождението.
?Следвайки Господ с вяра, ние се превръщаме от странници в поклонници“ и по този път е необходима добра воля, която е подкрепена от Светия Дух, подчертава папата и се обръща към участниците в юбилейното поклонническо пътуване на доброволците:
?Много ви благодаря, скъпи доброволци, защото по примера на Исус вие безкористно служите на ближния си. По улиците и сред домовете, редом с болните, страдащите, затворниците, сред младите и старите хора, вашата всеотдайност вдъхва надежда на цялото общество. В пустините на бедността и на самотата, много малки действия на безкористно служение карат да разцъфне едно ново човечество – онази градина, която Бог е замислил и съхранява в мечтите Си за всички нас”.
