Папата на Пепеляна сряда: Обърнете се към Бог с цялото си сърце
Светла Чалъкова - Ватикана
Според предвиденто в календара на папските богослужения за март и април, литургията, с ритуала за поръсването на главите с пепел, трябваше да бъде отслужена от Светия отец, но поради неговата хоспитализация, Франциск делегира за това кардинал Анджело де Донатис, върховен пенитенциар. ?Чувстваме дълбоко единство с него в този момент и му благодарим за неговия принос на молитва и страдание за доброто на цялата Църква и на целия свят“, каза йерархът, преди да прочете проповедта, подготвена от Светия отец.
Проповедта акцентира върху две измерения, присъщи на символа на пепелта върху главата: памет и надежда.
?Това съживява в нас спомена за това кои сме, но и надеждата какви ще станем. Напомня ни, че сме пръст, но ни води към надеждата, към която сме призвани, защото Исус слезе в пръстта на земята и чрез възкресението Си ни привлича със Себе Си към сърцето на Отец“.
Така великопостният път към Великден преминава между напомнянето за нашата крехкост и надеждата, че в края на пътя ще ни очаква Възкръсналият.
Има много моменти в живота ни, когато забелязваме, че ? човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то“ (Псалм 38, 7). Пепелта ни напомня за крехкостта, умората, слабостта, страховете, паденията, мимолетността на мечтите ни, ефимерността на всичко, което имаме. Ние също усещаме тази наша крехкост, когато се сблъскваме с ?финия прах“, който замърсява света с идеологически конфронтации, логиката на потисничеството, идеологиите на изключителността, изчерпването на земните ресурси, насилието и войната. Всичко това са ?отровни частици“, които карат несигурността и страха от бъдещето да растат в нас.
Състоянието на крехкост в крайна сметка ни напомня за смъртта: опитваме се да я прогоним по различни начини, но сме принудени да се съобразяваме с нея и това е знак за несигурността и смъртността на нашия живот.
Каквато и маска да сложим, пепелта ни показва кои сме всъщност и това ни е от полза. В същото време Великият пост ни приканва да съживим надеждата в себе си. Великият пост не трябва да ни оставя с наведени глави: напротив, той ни насърчава да вдигнем глави към Онзи, Който се издига от бездната на смъртта, извличайки и нас от праха на греха и смъртта към славата на вечния живот. Той слезе там, умря за нас и ни помири с Отец. Без надежда ние сме обречени пасивно да се подчиняваме на слабостта си и особено преди преживяването на смъртта изпадаме в тъга и униние.
?Пасхалната надежда, която очакваме с нетърпение, ни укрепва в слабост, уверява ни в Божията прошка и дори когато сме покрити с пепелта на греха, ни отваря към славната изповед на живота: ?Знам, че моят Изкупител е жив и че Той ще възкръсне в последния ден от пръстта“ (Йов 19, 25)“.
В края на проповедта си папата ни призовава да се обърнем към Бог, да се върнем към Него с цялото си сърце, да Го поставим отново в центъра на живота си, така че ?споменът за това кои сме, че сме крехки и смъртни, като пепел, разпръсната на вятъра, може най-накрая да бъде осветен от доверието във Възкръсналия“. Позовавайки се на традиционните три аспекта на Великия пост, Светият отец обяснява: милостинята ни учи да започнем от себе си и да споделяме с нуждаещите се, подхранвайки надеждата за един по-справедлив свят; молитвата ни позволява да осъзнаем нуждата си от Бог, да подхраним надеждата, че в края на нашия земен път ни очаква един любящ Баща; въздържанието в храната ни помага да разберем, че живеем не само за да задоволим собствените си нужди, но и жадуваме за любов и истина и само любовта към Бога и любовта между хората наистина засища и ни позволява да се надяваме на по-добро бъдеще.
