Обща аудиенция: Бог ни среща в повратни моменти от живота
Светла Чалъкова - Ватикана
В текста папата приканва да разсъждаваме върху моменти, ?когато изглежда, че Господ ни очаква точно там, където сме, на кръстопътя на живота“. Тези срещи могат да ни намерят неподготвени, да ни накарат да бъдем предпазливи, но в крайна сметка да се превърнат в повратни точки.
Това е срещата на самарянката с Исус, както е разказана от евангелист Йоан. Може би тази жена се срамуваше от живота си, чувстваше се осъдена, отхвърлена и затова дойде при кладенеца по обяд, в най-горещото време, за да избегне хората.
За да пътува до Галилея от Юдея, Исус можеше да избере друг, по-безопасен маршрут, предвид напрегнатите отношения между евреите и самаряните. Въпреки това, Той решава да мине през Самария и да спре ?в същия ден, точно в този час“.
?Исус ни чака и ни намира точно когато мислим, че вече няма надежда за нас.“
В древността кладенецът в Близкия изток е бил място за срещи, понякога дори за бракове. Христос идва да предложи на самарянката не просто вода, а извор, който тече за вечния живот (Йоан 4, 14). Христос пръв говори за Своята жажда: ?Дай Ми да пия!” (Йоан 4, 7), но тази жажда не е само физическа. Както казва свети Августин, ?Този, който поиска питие, беше жаден за вярата на тази жена“.
Контрастът с Никодим (чиято среща беше спомената преди седмица) е поразителен: фарисеят идва през нощта, а самарянката среща Исус по обяд – часът на светлината и откровението. Господ разкрива истината за нейния живот: тя е имала петима съпрузи, а настоящият не е нейният законен съпруг. Числото шест е символ на непълнотата и само седмият - самият Исус - е в състояние да утоли истинската ? жажда да бъде приета и обичана.
Поразена от прозрението на Исус, жената насочва разговора към богословските различия между самаряните и евреите. Папата отбелязва, че и ние, когато се сблъскваме с Божията истина, понякога се крием зад абстрактни мисли. Но Христос ? казва за поклонението на Отец ?с дух и истина“ и посочва Себе Си като Месията. Думите Му са като обяснение в любов: ?Този, когото чакаш, съм Аз!“ Намирайки надежда, самарянката оставя каната си в нозете на Исус и бяга при хората от своето село, ?защото от опита на любовта се ражда мисията“.
?Какво послание би могла да донесе тя, ако не опита от разбиране, приемане, прошка? Този образ трябва да ни насърчи да мислим за нови начини за евангелизация“.
Изоставената кана е символ на предишния живот, бремето на миналото: сега самарянката е свободна, намерила е покой. Само като се освободи от бремето на раните си и се помири с Бог, човек може да носи Благата вест на другите, подчертава папа Франциск и завършва катехизисната си беседа с призива: ?Скъпи братя и сестри, нека не губим надежда! Дори нашата история да изглежда трудна, сложна, може би дори разбита, ние винаги имаме възможност да я поверим на Бог и да започнем пътуването отначало. Всемилостивият Бог винаги ни очаква“.
