Папата: да разпознаваме Божието присъствие в малките неща
Светла Чалъкова - Ватикана
Според епископа на Рим евангелският разказ за детството на Исус подчертава подчинението на Мария и Йосиф на Закона Господен: те спазват всички предписания, въпреки че в Израел не е имало строго задължение да се води дете в храма. Това беше безценна традиция, която преди това беше следвана от Анна, майката на пророк Самуил: след като поиска сина си в молитва, тя го посвети изцяло на Господа (1 Царе 1, 24-28).
Евангелист Лука разказва за ?първото поклонение на Исус“ до Йерусалим. По-късно Господ ще реши да се върне в този свещен град, за да завърши мисията Си. Според папата родителите на Спасителя не само въвеждат Богомладенеца в историята на народа и завета с Бога, но и внимателно се грижат за Неговото духовно развитие. В същото време самите те постепенно, не без болка, осъзнават предназначението на Сина, което надхвърля човешкото разбиране.
Папа Франциск подчертава, че ключова роля в събитието на Сретението са изиграли праведните Симеон и Анна. Вслушвайки се в Светия Дух, старецът Симеон усеща в храма – молитвения дом – благоуханието на Господния Помазаник; той вижда Светлината, която осветява народите, и излиза да посрещне Детето, за което пророкува Исая. Симеон взема безпомощния Богомладенец на ръце и от устните му се ражда трогателен благодарствен химн, превърнал се в ежедневна молитва на Църквата в края на деня (Лука 2, 29-32).
Праведният Симеон става свидетел на вярата, която се предава, на надеждата, която не посрамва, на Божията любов, която изпълва сърцето с радост и мир. Той вижда в смъртта не края, а изпълнението, завършеността, ?сестрата”, която не разрушава, а въвежда в истинския, вече очакван живот.
Светият отец напомня, че не само Симеон, но и вдовицата Анна, възрастна служителка на храма, разпознава в Младенеца дългоочаквания Спасител. С цялото си сърце тя възхвалява Бога на Израел и предлага пророческо слово.
?Песента на изкуплението, изпята от двамата старци, се превръща в провъзгласяване на Юбилея за целия народ и целия свят. В Йерусалимския храм надеждата отново се запалва в сърцата, защото Христос, нашата надежда, влезе в него.
В края на размишлението Светият отец призовава вярващите да подражават на Симеон и Анна, ?поклонници на надеждата“: те знаеха как да откриват присъствието на Бог в малките неща, да разпознават Неговите знаци, да Го приемат с радост и да възстановяват надеждата в сърцата на своите братя и сестри.
