Юбилей на дяконите: прошка, служение, безвъзмездност
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Главно място в наставленията на папата бе ?най-важният елемент от църковното служение и християнския живот” – безвъзмездността, която се разкрива в три ключови аспекта: прошка, безкористно служение и единство.
Размишлявайки върху прошката като неразделна част от пътя на Църквата и човешкия живот, папата цитира думите на Христос: ?Обичайте враговете си” (Лк. 6,27). Свят, изграден върху омраза към противниците, е лишен от бъдеще и надежда, той е обречен да бъде разкъсван от безкрайни войни, разцепления и отмъщение.
?За съжаление, ние виждаме това днес на много нива и в различни части на света. Но прошката означава да подготвим гостоприемен, безопасен дом за бъдещето – в нас самите и в нашите общности“.
Дяконите, отбелязва Светият Отец, са призвани да виждат във всеки човек – дори и в онези, които причиняват болка – брат или сестра, нуждаещи се от помощ и помирение. Примери за такова отворено сърце са библейските герои: Давид, който пощадява живота на преследващия го цар Саул и първомъченик Стефан, който прощава на гонителите си.
Най-висшият пример остава Самият Христос, Който се моли за Своите палачи и отваря вратите на рая за благоразумния разбойник.
Вторият аспект на мисията на дякона е безкористното служение, което прилага на практика думите на Исус: ?Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо…“ (Лк. 6,35). Дяконите са призвани да бъдат жив образ на Божията безусловна любов, тъй като чрез своята служба те показват на хората милосърдното лице на Небесния Отец.
Папа Франциск подчертава, че дяконите са призвани да бъдат ?мост“ между олтара и улицата, свързвайки Евхаристията с ежедневния живот. Тяхното служение трябва да бъде изпълнено с радост и братска подкрепа, създавайки в Църквата пространство, където всеки дар на служението е ценен и необходим.
Третият аспект е безвъзмездността като източник на единство. Когато човек дава, без да очаква нищо в замяна, се създават истински братски връзки. Единството се изгражда чрез постъпките – лични и общи: делата на милосърдието на дяконите вече се явяват прекрасна ?литургия“.
Много дякони – съпрузи, бащи, дядовци – са призовани да разширят границите на своето семейство, като го направят отворено за нуждаещите се. Подобно служение прави Църквата наистина ?излизаща” и синодална. Обръщайки се към новите дякони, папата подчертава, че тяхното служение не е път нагоре, а път надолу: пътят на смирението, снижението и себеотдаването.
В края на проповедта епископът на Рим поверява дяконите на майчините грижи на Пресветата Богородица и Свети Лаврентий, като ги призовава да останат апостоли на прошката, безкористни служители и строители на единството.
