Папата на Кръстния път: Винаги поемайте риска да обичате
Микеле Равиар – Ватикана
Младежите от СДМ се изкачват и слизат от скелето, което олицитворява Голгота на голямата сцена, поставена на хълма на срещата в лисабонския парк Едоардо VII. От спирка на спирка те носят Христовия кръст. Те падат и се изправят, както на строителната площадка на живота, но не са сами: Исус върви с тях. Това припомни папа Франциск, който словото си си призовава присъстващите 800 000 младежи да кажат всички заедно: ?Исус върви за мен“, защото ?никой няма по-голяма любов от този, който дава живота си“, за своите приятели и за другите.
Кръстът символ на красотата на любовта
Исус вървя през целия си живот, грижеше се за болните, помагаше на бедните, поучаваше и проповядваше, но това е пътят към Голгота, който остава дълбоко гравиран в сърцето на всеки един. Неговото пътуване ?е Бог, който излиза от себе си, за да върви сред нас, и Той прави това от любов“, подчерта папата. Същият кръст, който придружава всеки СМД – обясни той - е иконата на това пътуване. Той е най-големия смисъл на най-голямата любов", тази, ?с която Исус иска да прегърне нашия живот. Кръстът е болезнено нещо, но в което виждаме красотата на любовта“, подчертава папата, който припомни онова, което му е казал един много вярваш човек: ?Господи, поради Твоята неизразима агония мога да вярвам в любовта“.
Свидетелствата на младежите
Исус също върви с Калеб, на 29 години от Съединените щати, който свидетелства за борбата си с депресия, самонараняване и пристрастяване към наркотиците, докато срещата с Него му позволява да поеме контрола над живота си, без да се връща към старите си навици и помагайки му да се срещне със съпругата си. Той върви с Естер, 34-годишна испанка в инвалидна количка след пътен инцидент, решила с настоящия си съпруг Начо да прекъсне бременността си и която сега, след като Господ е дошъл да я търси със Своята голяма и необяснима любов, е майка на малката Елизабет. И той върви с Жоао, 23-годишен португалец, жертва на тормоз и проблеми с психичното здраве след локдауна и пандемията, който получава помощ при всяко падане благодарение на вярата.
Страховете и тревогите на младите хора
На всяка спирка 50 млади хора от 21 страни по света, придружени от хор от 62-ма хористи и 30 инструменталисти, припомниха мъченичеството на Христос, спрягайки го заедно със страховете и крехкостта, които младите хора чувстват в днешния свят. Те чувстват, че бъдещето им се отнема от тях, ?казват им, че животът е пълен с възможности, но е трудно да се види къде са тези възможности, когато парите не достигат, когато човек не може да си намери работа и когато достъпът до образование често е практически невъзможен”. Самите те се оплакват от това в медитациите, написани от отеца йезуит Нуно Товар де Лемос, който разработи отговорите на анкета сред 20 младежи от петте континента за това кои са най-големите им притеснения. Войни, атаки, масови стрелби, религиозни гонения на малцинствата бичуват свят, чиито ресурси се експлоатират неконтролируемо и където хората умират от глад - докато други се разболяват от преяждане - или бягат от нечовешки ситуации. Насилието в браковете и връзките, малтретирането на деца, булизма, злоупотребата с власт, тормозът, безпокойството, депресията често съпътстват живота на младежите, в ?семейства, където се хвърлят тежки думи като камъни“ и липсва внимание към възрастните. Но също трудност да се обича, неспособността да се действа, за да се постигане едни наложен и егоцентричен модел на щастие, в който щастието се изпълва само в очакване на идеалната усмивка за селфи и изкуственото внимание на ?харесванията“ на другите , както и страха от пристрастяване към наркотици, порнография и алкохол. ?Ние не сме в състояние да вземаме решения, нито виждаме посоката, в която би могла да продължи историята“, свидетелстват те: ?виждаме само пътя, блокиран от големи препятствия пред нас“.
Винаги поемайте риска да обичате
Но поканата на папата не тази да не се страхуват, защото Исус върви към кръста и умира на кръста, за да може душата ни да се усмихва. ?Всички сме плакали в живота си и още плачем“, каза той, питайки младежите какво ги е разплаквало в живота. Това е момента, в която Исус е с нас ?и ни придружава в тъмнината, която ни кара да плачем“. Той върви и чака с любовта си, с нежността си, ?да ни даде утеха, да изсуши с нежността си нашите скрити сълзи”. Очаква да види ?отворените прозорци на душите ни. Колко грозни са – възкликна Франциск - затворените души, които сеят вътре и се усмихват вътре“. Христос ?иска да изпълни нашите страхове със своята утеха“. Той прави тов и чака да се устремим, за да прегърнем ?риска да обичаме“. Риск, който, уверява папата, винаги си струва да се поеме.
